Ашурбанипал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 141:
Привличайки арамеите от Пукуду и други племена, Набу-бел-шумати започва нападения срещу лоялните на Асирия градове и племенни територии в Южна Месопотамия. Под неговия натиск Кулаб, Ериду и племето Гурасиму минават на страната на въстанието. Подкрепящите асирийската власт градове Ур и Урук са обсадени в продължение на около две години. Въпреки появата на глад, гарнизоните в Урук успяват да удържат на блокадата до идването на имперската армия, но Ур вероятно е превзет за кратко от бунтовниците.<ref name="CAH9"/><ref name="GF7">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 175 – 179</ref><ref name="CAH11">The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume III, Part 2, ''The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.'', Cambridge University Press (1991), p. 54 – 57; p. 150 – 155</ref><ref name="GF8">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 163 – 171</ref>
Най-важният от външните поддръжници на вавилонското въстание е Уманигаш II (Хумпаникаш), владетелят на Елам. Той дължи възкачването си на Ашурбанипал, но престъпва васалната клетва към него и влиза в анти-асирийската коалиция, приемайки изпратеното като дар от Шамаш-шум-укин злато, ограбено от [[Есагила]] – храма на Бел-Мардук във Вавилон. Елам подпомага военно борбата на арамеите и халдеите срещу асирийската власт в Южна Месопотамия и Приморието. Не е сигурно точно кога Уманигаш II изпраща войските си в помощ на въстаналия Шамаш-шум-укин. През 651 г. пр.н.е. армията на Асирия побеждава еламитите при ''Мангиси'' в североизточна Вавилония, вероятно
[https://archive.org/details/LuckenbillAncientRecordsAssyria02/page/n341 p. 335 – 337 (§ 867)]</ref>
Сраженията между Асирия и бунтовниците в Северна Вавилония продължават и през втората половина на 651 г. пр.н.е. (Баб-Саме, Кар-Нергал), но хронологията и местоположението им не са напълно изяснени. От тогава датира серия допитвания на Ашурбанипал до гадатели, с въпроси относно намеренията на Шамаш-шум-укин, възможността да избяга или да бъде заловен, както и за очакваната нова атака от Елам. Не съвсем сигурни сведения подсказват за предполагаем бунт на офицери в Асирия, може би поддръжници на вавилонската кауза. През август/септември 651 г. пр.н.е. асирийците губят Кута в Северна Вавилония – стратегически важна крепост и за двете страни. Това е последната значима победа на въстаниците. Около началото на 650 г. пр.н.е. Нипур е завзет или преминава на асирийска страна.<ref name="PAB"/><ref name="GF11">Grant Frame: ''Babylonia 689 – 627 B.C.: A Political History'', Nederlands Historisch-Archaeologisch Instituut te Istanbul (1992, reprint 2007), p. 144 – 150</ref><ref name="GF6"/><ref name="CAH11"/><ref name="ABC"/><ref name="AKG1">Albert Kirk Grayson: [http://www.ericlevy.com/Revel/Kings/Grayson%20-%20The%20Chronology%20of%20the%20Reign%20of%20Ashurbanipal.PDF ''The Chronology of the Reign of Ashurbanipal''], Zeitschrift für Assyriologie und Vorderasiatische Archäologie, Vol. 70, no. 2 (1980), p. 233 – 235; p. 236 – 238</ref>
=== Падане на Вавилон и последици ===
| |||