Уикипедия

Албания: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 188.254.161.105 (б.), към версия на Kerberizer
Етикет: Отмяна
мРедакция без резюме
Ред 26:
| население-година = [[2017]]
| население = 2,876,591
| население-източник = [http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&language=en&pcode=tps00001&tableSelection=1&footnotes=yes&labeling=labels&plugin=1 ec.europa.eu]
| население-гъстота-място = 63-то
| БВП-година = [[2018]]
Ред 60:
| забележки =
}}
'''Република Албания''' ({{lang|sq|Republika e Shqipërisë}}, изговаря се Шч''ипърѝя'', интерпретира се като „''Земята на орлите''“, но всъщност произлиза от думата shqip, в превод – "разбира"„разбира“, т.е. "Земята„Земята на разбиращите се"се“) е страна в Южна [[Европа]].
 
Граничи с [[Черна гора (република)|Черна гора]] на север, [[Косово]] на североизток, [[Северна Македония]] на изток и [[Гърция]] на юг. Има излаз на [[Адриатическо море]] на запад и на [[Йонийско море]] на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1 371 km² водна площ.
Ред 88:
{{основна|География на Албания}}
 
Площта на Албания е 28 750 квадратни километра, с 362-километра брегова линия на [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Адриатическо море]], 282 километра граница с [[Гърция]] на юг и общо 438 километра граници със [[Северна Македония]] на изток, [[Косово]] на североизток и [[Черна гора]] на северозапад.{{Sfn|БК|1992|pp=57–5857 – 58}} Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.{{Sfn|БК|1992|p=xxviii}}
 
[[Албански алпи|Албанските алпи]] или ''Проклетия'' са част от [[Динарски планини|Динарите]] и на много места са труднодостъпни, или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.{{Sfn|БК|1992|p=59}} В централна Албания е разположен хребетът [[Черменика]], който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 метра надморска височина. Планините в този централен регион са главно от [[варовик]] и [[пясъчник]], и седят върху [[разлом]] с повишен [[земетресение|земетръсен]] риск.{{Sfn|БК|1992|p=60}} Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, [[Кораб (планина)|Кораб]], чийто връх [[Голям Кораб]] се издига на 2764 m надморска височина.<ref>[http://peaklist.org/WWlists/ultras/EuroCoreP1500m.html Europe Ultra-Prominences], peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012</ref> Това са най-недостъпните райони на целия [[Балкански полуостров]]. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за [[земеделие]] са добри.{{Sfn|БК|1992|p=60}}
Ред 94:
[[Файл:2013-10-05 Valbona, Albania 8265.jpg|мини|ляво|Долината на река [[Валбона]] в Албанските алпи]]
 
По-равнинни са бреговата ивица, чиято ширина достига до 50 километра в района на Елбасан, но е средно не повече от 16 километра, както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони.{{Sfn|БК|1992|pp=59–6059 – 60}} Тези райони са предимно сухи, с бедни [[почва|почви]], но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни.{{Sfn|БК|1992|pp=59–6059 – 60}} На югоизток се намират живописните [[Охридско езеро|Охридско]], [[Преспанско езеро|Преспанско]] и [[Малко Преспанско езеро|Малко Преспанско]] езера, които Албания споделя с Република Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.{{Sfn|БК|1992|p=60}}
 
Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат в [[Черни Дрин]], който се влива в Адриатическо море.{{Sfn|БК|1992|p=61}} Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскотопански площи; от друга страна, при пълноводие вследствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави река [[Буна (река)|Буна]], единствената плавателна в Албания.{{Sfn|БК|1992|pp=63}} Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи река [[Дрин]] също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от 1/3 между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 km, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 квадратни километра.{{Sfn|БК|1992|p=64}} Други големи реки са [[Вьоса]] и [[Девол (река)|Девол]], а [[Шкумбини]] тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителни [[канал]]и, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напоените площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.{{Sfn|БК|1992|p=64}}
Ред 100:
[[Файл:Gjipe Beach, Albania.JPG|мини|Крайбрежието на Йонийско море, известно и като [[Албанска Ривиера]]]]
 
Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие.{{Sfn|БК|1992|pp=64- – 65}} Средните температури в низините са около 7° през [[зима]]та и 24° през [[лято]]то, предпопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността пък се предпопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси.{{Sfn|БК|1992|p=65}} Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините [[валеж]]ните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.{{Sfn|БК|1992|p=65}}
 
Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са [[нефт]], [[природен газ]], [[битум]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[боксит]]и, [[хром]], [[мед (елемент)|медна руда]] и [[никел]]. Има големи [[сол]]ни находища.{{Sfn|БК|1992|p=140}} Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]]. Сериозно засушаване през 1980-те години обаче показва рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.{{Sfn|БК|1992|pp=142–143142 – 143}}
 
== Население ==
Ред 110:
Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В [[2001]] г. в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4% (от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други 0,6%), нерелигиозни са 25,6%, отчетени са и 0,2% бахайци и др.<ref>[http://religiousfreedom.lib.virginia.edu/nationprofiles/Albania/rbodies.html World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51]</ref>
 
След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.<ref name="cia">{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/al.html |title=CIA – The World Factbook – Albania |publisher=Cia.gov |accessdate=2013-21-08 август 2013}}</ref>
 
На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически [[албанци]] (известни и като ''арнаути''), а за [[гърци]] – 1,2%. <ref>[http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/3235.htm www.state.gov]</ref> Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – [[геги]] и [[тоски]], населяващи съответно регионите на север и юг от река Шкумба.{{Sfn|БК|1992|p=xxviii}} Останалите официално признати малцинства са [[арумъни]] ([[власи]]), [[черногорци]], българи, [[цигани]] и [[македонци]] (признати само в [[Мала Преспа]] и село [[Връбник]]). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като [[българи]], други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.
 
Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.mediapool.bg/pravnata-komisiya-na-albanskiya-parlament-prizna-balgarskoto-maltsinstvo-news270370.html | заглавие=Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство |достъп_дата =5 декември 2017 г. |фамилно_име= |първо_име= |дата=12 октомври 2017 г. |труд= |издател=Mediapool.bg |цитат= |език= }}</ref> Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са [[Културно дружество „Иван Вазов“|Културното дружество „Иван Вазов“]], както и „[[Просперитет Голо бърдо]]“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: [[Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа"]], [[Македонско-егейско дружество]] от село Връбник, [[дружество "Гора"]] от [[Кукъс]], [[дружество "Мир" от Тирана]], обединени в [[Общност на македонците в Албания]]. В областта Мала Преспа признатото като официално [[македонско малцинство]] има право на обучение на майчин [[македонски език]] в началното училище.
 
==== Езици ====
В Албания албанският е [[официален език]], но се говорят също [[гръцки]], [[български език|български]] и [[македонски език]], [[Арумънски език|арумънски]] ([[румънски език]]) и др. Съществува и малобройно славяноезично [[черногорци|черногорско]] малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора.
 
Ред 172:
 
== Култура ==
Грамотността в Албания е 99,0%<ref>[http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development Report 2009], посетен на 31 януари 2011</ref>, което поставя страната на 21-во място в световен мащаб<ref>[http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development
Report 2009], посетен на 31 януари 2011</ref> и значително пред България.
<!--
{| border="1" align="center" cellpadding="2" cellspacing="0"
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Албания“.