Сърбомани: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-mk}} => {{lang|mk}}
м -, replaced: Република Македония → Северна Македония (4) редактирано с AWB
Ред 3:
[[File:Karta srpskog etnickog prostora posle Berlinskog kongresa 1878. godine od Milojka V. Veselinovica.jpg|250px|thumb|Карта на сръбските земи от [[Милойко Веселинович]] от 1878 година. Етнографските граници на сръбското землище са изнесени далеч на юг и на запад и обхващат териториите смятани дотогава от сърбите за заселени с българи, албанци и други народности, като [[Косово]], Македония, днешна [[Източна Сърбия]] и дори днешна [[Западна България]].]]
[[Файл:Greater Serbia, Miloš Milojević (1873).jpg|250px|мини|Карта със сръбски национални претенции на Милош Вилоевич от 1873 година. Картата обхваща Косово, Албания, Македония, днешна Източна Сърбия и дори Западна и Централна България.]]
'''Сърбомани''' ({{lang|mk|Србомани}}) е термин, използван в [[България]] и [[РепубликаСеверна Македония]] за обозначаване на онези жители на географските области [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие]]то, които имат [[българи|български]] етнически произход, но които са избрали [[сръбство]]то за своя национална ориентация. Така терминът е синонимен на '''сърбеещи се'''. В РепубликаСеверна Македония често, а понякога и в България, се използва и терминът '''сърбофили''' (на македонски книжовен език ''Србофили''). В [[Сърбия]] за тези хора се използва терминът '''южни сърби''' или '''южносърбиянци'''. До средата на XIX век липсва агресивен [[сръбски национализъм]] и Сърбия няма претенции към земите, които не са населени със сърби в югоизточна посока, като не смята голяма част от Косово, Македония и [[Поморавие]]то за населени със сърби. Тогавашната сръбска преса твърди, че границата между България и Сърбия следва да минава по реките [[Тимок]], [[Южна Морава]] и [[Черни Дрин]], достигайки до Охридското езеро. Впоследствие сръбската национална доктрина се променя. Постепенно започва отричане на съществуване на българи на запад от реките Искър и Струма. Започва политика на внушаване, че българите не са славяни, а татаро-монголи, азиатци и тюрки, както и отричане на голяма част от българската средновековна история и култура. Така стартира и кампания на обявяване за сърби, а където и когато е възможно и на посърбяване на славянското население в Централните Балкани. Първоначално това се прави успешно в [[Тимошко]] и в Поморавието, като неуспешни опити се правят дори в Западна България, а по-късно в Македония и в Западните покрайнини.
 
== Поморавие ==
Ред 11:
Сърбоманията се появява в Македония в края на XIX век и също е плод на [[Великосръбска доктрина|Великосръбската доктрина]] и [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|въоръжена пропаганда]].<ref>{{cite book |last= Църнушанов |first= Коста |authorlink= Коста Църнушанов |title= Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него |year= 1992 |publisher= Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София }}</ref> След разпадането на [[Османската империя]] в началото на XX век, част от териториите населени от българския народ, попадат под контрола на Сърбия. Процесът на обособяване на македонските славяни от българския етнос е частично в резултат на асимилаторската политика на [[Кралство Югославия]] провеждана в т. нар. [[Вардарска бановина]] между двете световни войни. Местните български черкви и училища са затворени или превърнати в сръбски, а свещениците и учителите малтретирани и прогонени в България. Всякакви чувства или изява на българска национална принадлежност са преследвани жестко от властите. Все пак, според редица изследователи до 1945 година населението в региона е предимно с българско самосъзнание, като липсват масови прояви на македонска национална идентичност.<ref>'' Between Past and Future: Civil-Military Relations in Post-Communist Balkan States by Biljana Vankovska, 2003, ISBN 1860646247, page 270.''</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=ZMyZdvTympMC&pg=PA119&dq=bulgarians+liberators+macedonia+1941&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=bulgarians%20liberators%20macedonia%201941&f=false Yugoslavism: histories of a failed idea, 1918 – 1992, Автор Dejan Djokić, Издател C. Hurst & Co. Publishers, 2003, ISBN 1850656630, стр. 119.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=qYAwZFwyYdwC&pg=PA67&dq=The+struggle+for+Greece,+1941-1949,+Christopher+Montague+Woodhouse,+C.+Hurst+%26+Co.+Publishers,+2002,+ISBN+1850654921++felt++to+be+bulgarians&cd=1#v=onepage&q=&f=false The struggle for Greece, 1941 – 1949, Автор Christopher Montague Woodhouse, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 2002, ISBN 1850654921, стр. 67]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=UpC4QJP66HUC&pg=PA90&dq=Mediterranean+politics,+pro-bulgarian+brothers&lr=&cd=1#v=onepage&q=&f=false Mediterranean politics, Volume 1, Author Richard Gillespie, Publisher Fairleigh Dickinson University Press, 1994, ISBN 0838636098, стр. 90.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=ppbuavUZKEwC&pg=PA101&dq=Who+are+the+Macedonians+bulgarians+as+liberators&hl=bg&cd=1#v=onepage&q=Who%20are%20the%20Macedonians%20bulgarians%20as%20liberators&f=false Who are the Macedonians?, Автор Hugh Poulton, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1850652384, стр. 101.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=eWmDAd6vr5sC&pg=PA160&dq=bulgarians+liberators+macedonia+1941&lr=&hl=bg&cd=17#v=onepage&q=bulgarians%20liberators%20macedonia%201941&f=false Eastern Europe: politics, culture, and society since 1939, Автор Sabrina P. Ramet, Издател Indiana University Press, 1998, ISBN 0253212561, стр. 160.]</ref><ref>The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939 – 1949
Oxford historical monographs, Автор Dimitris Livanios, Издател Oxford University Press US, 2008
ISBN 0199237689, стр. 179.</ref> След Втората световна война и създаването на Народна република Македония, като федеративна част от Югославия започва популяризирането на идеите на [[македонизъм|македонизма]], което води до изграждане на нов македонски етнос. Така в СФРЮ относително успешно се формира ново национално съзнание и се кодифицира нов език. Фактът, че за разлика от довоенна Югославия, ЮКП дава на местното население повече свобода, създава положителна нагласа сред широките маси. Така вече вместо южни сърби, регионалното етнографско име – македонци, се фаворизира като национално. Днес в [[България]] като ''сърбомани'' най-често са обозначавани хората в РепубликаСеверна Македония, приемащи безусловно [[македонизъм|македонизма]] за своя национална доктрина. Това са онези представители на [[македонци (нация)|македонската нация]], които отричат българските си корени, и чиято идентичност се изгражда на базата на силна българофобия и нескрита сърбофилия.
 
== Вижте още ==