Санстефански мирен договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м името на автора е Ю.С.Карцов, дипломатът е Андрей Карцов. |
м връзка |
||
Ред 47:
Откритите антируски изказвания в Англия и несъгласието на [[Хабсбурги]]те с „''Основания на мира''“ вдъхват надежди на Османската империя за дипломатическа и военна подкрепа.<ref>Seton-Watson, R. W. ''„Disraeli, Gladstone and the Eastern Question“'', London, 1935 г., стр. 329</ref> Виена обаче отхвърля османската молба за помощ най-малко по две причини – тайното споразумение с Русия и защото не търси начин да спаси империята, а да завладее част от балканските ѝ владения. С тази цел австро-унгарците искат мирният договор след края на войната да бъде съгласуван между всички [[Велики сили]]. [[Обединеното кралство]] застава на същата позиция, но цели запазване на Османската империя.<ref>Татишев, С. С., Император Александър II, его жизнь и царствование, Москва, 1911 г., стр. 429</ref>
Канцлерът [[Ото фон Бисмарк]] предлага да посредничи за изглаждане на руско-британските разногласия.<ref>Косев, К. „''Източният въпрос и българското освобождение''“, София, 1978 г., стр. 409 – 419</ref> В края на същия месец обаче външният министър на Австро-Унгария [[Дюла Андраши]] възразява остро срещу разпростиране на България на юг от [[Стара планина]], което пряко противоречи на клаузите в Райхщадското споразумение с Русия.<ref>Die grosse Politik der europaischen Kabinete 1871 – 1914, Berlin, 1922 г., стр. 326 – 331</ref> Междувременно Русия започва да изпитва затруднения и с балканските си съюзници. Румъния недоволства от преминаването на [[Южна Бесарабия]] в състава на руската империя, макар че тя получава [[Северна Добруджа]] като компенсация. По-късно всички тези обстоятелства, включително и фактът, че руската армия не освобождава Македония и Родопите, възпрепятстват реализирането на Санстефанския договор, който така или иначе не само е бил предварителен, но и е бил подписан от Русия с ясното знание, че нарушава текстовете на Райхщадското споразумение. Липсата на предварително съгласие на Великите сили с условията на договора, както и неспазването на договореностите от руска страна на тайната политика от преди започване на войната, водят до провеждането на [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Андрей Карцов, руски дипломат, служил като консул в Белград, Париж и др., пише в книгата си „Зад кулисите на дипломацията“:<ref>[https://www.prlib.ru/item/725611 Ю.С.Карцов, "Зад кулисите на дипломацията"
{{цитат|Самото название предварителен показва, че руското правителство не придава на договора окончателно значение, а напротив - е смятало да го предоговори. В такъв случай защо изобщо е бил сключен? Спирането на военните действия е било уредено от с примирието от 19 януари 1878 г. Смисълът на Санстефанския договор може да е само един: да даде на българите доказателство за добрата воля на Русия, а отговорността за неизпълнението му да прехвърли на Европа.|}}
| |||