Уикипедия

Михаил III Шишман Асен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Монарх|име=Михаил III Шишман
| описание=цар на България<br>деспот на Видин
| изображение за личността=Michael 3 john harris valda.jpg
| описание на изображението=СребърнаМихаил монетаIII Шишман, детайл от картината „Битката при Велбъжд“ на царанглийския Михаилхудожник IIIот ШишманXIX в. Джон Харис
| управление=[[1323]]-[[1330]]
| коронация=
Ред 25:
'''Михаѝл III Шишма̀н Асѐн''' е български [[цар]] от [[1323]] до [[1330]] г., основател на царската династия [[Шишмановци]] – последна на [[Втората българска държава]].
 
Той е последният български владетел, който се стреми към установяване на [[Търновско царство|Търновска]] военна и политическа хегемония на [[Балканския полуостров]]. Води агресивна и амбициозна, но опортюнистична и непостоянна политика, която свършва с катастрофалното поражение в [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]], къдетов която царят е ранен и скоро умира.
 
== Произход ==
Ред 84:
Братът на бившия български цар [[Смилец]] – деспот [[Войсил (деспот)|Войсил]], нахлува в Крънското деспотство, което някога било владение на рода му, подчинява главния му град [[Копсис]] и още 4 крепости. България е лишена от всичките си територии в [[Тракия]] с изключение на [[Пловдив]], който Андроник III безуспешно обсажда.
 
Установявайки се на трона, Михаил Шишман веднага предприема ответни действия. Той се насочва към подбаканскитеподбалканските крепости, признали наскоро властта на [[василевс]]а. Андроник III сваля обсадата на Пловдив и тръгва срещу него. Понеже не получава помощ от Войсил (до императора достига слух, че той е умрял), Андроник III се отказва от сблъсък с войските на новия цар. Спорните градове признават властта на Михаил Шишман, но междувременно, възползвайки се от грешка на русина Иван, командир на българския гарнизон в Пловдив, [[ромеи]]те завземат града без сражение.
 
В продължение на около година цар Михаил III Шишман воюва срещу Войсил, който е подкрепян от Андроник III. През 1324 г. Михаил Шишман успява да го изтласка от земите на Крънското деспотство. Същата година царят предприема нападение срещу Византия, възползвайки се от нейната слабост след нахлуване на [[Златната орда]], коетокоято опустошава земите ѝ. Българската армия достига до [[Вира]] и [[Траянопол]]. Андроник III Палеолог не посмява да влезе в сражение поради липсата на достатъчно хора. Той предлага на Михаил Шишман да решат конфликта чрез единоборство. Българският цар му отговаря с често цитираните думи: „''Глупав е онзи ковач, който може да вземе нажеженото желязо с клещи, а вместо това си служи с ръка''“ (по разказа на [[Йоан Кантакузин]]). Добре осведомен за съперничеството между Андроник III и неговия дядо Андроник II, царят му намеква за възможна своя подкрепа в случай на конфликт между двамата.
 
=== Мирно споразумение ===
Скоро след тези събития царят и [[Андроник II Палеолог]] сключват мир. Михаил Шишман се развежда с Анна Неда и я заточава в манастир. Заточен е и синът им [[Иван Стефан]], дотогава съвладетел на баща си, а управлението на Видинското деспотство Михаил III поверява на брат си [[Белаур]]. Царят се жени за [[Теодора Палеологина]], сестра на византийския император Андроник III и вдовица на [[Теодор Светослав]]. Чрез този брак се сродява с [[Палеолог]]овата династия, като си приема нейния [[герб]] – двуглав орел с разперени крила. Впоследствие този герб става [[символ]] на Шишмановци. Женитбата с Теодора утвърждава Михаил Шишман като законен наследник на Светослав, но прогонването на Анна Неда довежда до влошаване на българо-сръбските отношения<ref>„История“, Никифор Григора</ref>.
 
Андроник III, който не е в съгласие с дядо си относно мира с България, започва подготовка за война. През август [[1324]] г. в лагера му в [[Източна Тракия]] пристигат пратениците Гръд и Панчо от Михаил Шишман. Научавайки за брака на царя със сестра му, младият император приема мирните предложения. Според договорките в българско владение остават [[Айтос]], Анхиало, Ктения, Русокастро, [[Месемврия]], а в гръцко – Пловдив, [[Созопол]], Агатопол и [[Маточинска крепост|Вукелон]].
Ред 98:
През 1326 г. враждата между Андроник II и Андроник III заплашва да се превърне в гражданска война. Старият император спечелва на своя страна крал [[Стефан Дечански]], а младият търси подкрепа от Михаил Шишман. На [[13 май]] [[1327]] г. на лична среща край крепостта [[Черномен]] царят и Андроник III сключват тайно споразумение, предвиждащо общи военни действия срещу Андроник II и Стефан Дечански. Младият василевс се задължава след установяване на еднолична власт да изплати на Михаил Шишман голяма парична сума и да му направи някои териториални отстъпки под формата на зестра. Споразумението, известно като ''[[Черноменски договор]]'', не остава тайна за Андроник II и сръбския крал. Запазени дубровнишки документи свидетелстват, че през [[1327]] г. Дечански закупува голямо количество оръжие, необходимо му в предстоящия сблъсък. В избухналата гражданска война надмощие взема младият Андроник.
 
През 1328 г. старият император вече владее единствено Цариград и прилежащите територии. Изоставен от Стефан Дечански, той търси помощ от българския цар. Михаил Шишман, който има интерес войната между двамата императори да продължава, се съгласява. Той струпва военни части по границата с Византия, а 3000 конника предвождани от русина Иван се отправят към [[Константинопол]], за да охраняват Андроник II. Изказани са предположения, че истинската задача на този отряд е да бъде пленен старият император и на Михаил Шишман да се осигури достъп до [[Влахернски дворец|двореца Влахерна]], където той щял да се провъзгласи за император. Андроник III предупреждава дядо си с писмо да не допуска отряда в двореца. Старецът се вслушва в съвета му, а царят изтегля конницата си, опасявайки се да не я загуби. Скоро след това останалият без никаква подкрепа Андроник II е свален от внука си, което слага край на междуособиците във Византия. Михаил Шишман, който не успява да се възползва от неятях, за да наложи властта си в Източна Тракия, се решава на война с Андроник III.
 
=== Действия в Източна Тракия ===
Ред 109:
== Война със Сърбия ==
[[Файл:Battle of Velbazhd.png|300п|мини|България при цар Михаил III Шишман Асен и битката при Велбъжд]]
През май 1329 г. при крепостта Кримна се състоявапровежда нова среща между царя и императора, на която мирът е утвърден. Губейки надежда за разширение на българските владения за сметка на Византия, Михаил III Шишман обръща поглед на запад.
 
Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в [[България]] и Византия, както и от непрестанните сблъсъци помежду им, успяло да завладее част от териториите им. Михаил Шишман започва подготовка за завладяване на Сърбия, чийто владетел е бившият Михаилов шурей Стефан Дечански. За някои историци пък Михаил Шишман е единственият български цар (след смъртта на [[Иван Асен II]]), опитал се да спре „сръбската експанзия“ и да върне в пределите на България нейните западни територии<ref>„Към въпроса за Велбъждската битка“, Тома Томов, списание „Анамнеза“ брой 3, 2006 г.</ref>, въпреки че те са завоювани от Византия. За целта през пролетта на 1330 г. той сключва антисръбски съюз с Андроник III. Според повечето предположения крайната цел е пълното унищожаване на Сърбия и поделяне на земите ѝ между Търновското царство и Византия<ref>„Фамилията Асеневци (1186 – 1460 г.)“, Иван Божилов</ref>. Михаил Шишман привлича в коалицията владетелите на [[Влашко]], [[Молдова]] и черните [[яси]].
 
=== Битка при Велбъжд (1330 г.) ===
На [[19 юни]] [[1330]] г. българските войски тръгват от Търново, но вместо да се насочат направо към сръбската граница, минават през [[Видин]] и [[София]]. Обикновено като причина за този необичаен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си [[Белаур]], но тъй като брат му не взема участие в битката, явно във Видин се присъединяват наемниците от Златната орда. Андроник III навлиза в [[Македония (обласТобласт)|Македония]], завземайки 4 малки крепости (Дебрица, [[Градище (Граище)|Добрун]], [[Кале (Стрежево)|Габаларион]] и Сидерокастрон) и се установява на лагер край [[Битоля]], изчаквайки по-нататъшния развой на събитията. От Средец българската войска се отправя към крепостта [[Земен]] и я превзема. Стефан Дечански първоначално изчаква своя бивш тъст на ''„полето край [[Добрич (поле)|Добрич]]“'' при сливането на река [[Топлица (река)|Топлица]] с [[Българска Морава]], а впоследствие отправя войската си по течението на Морава и през Старо Нагоричане (където в църквата „Св. Георги“ помолва за мир) се разполага на стан в околностите на [[Велбъжд]] (днешен [[Кюстендил]]).
[[ФайлFile:Манастир Св Ђорђа.JPG|мини|Църкватадясно|220 „Светип|Църквата „Св.Георги“, в Старо Нагоричане, къдетокоято е погребан цар Михаил III Шишман Асен]]▼
 
Повечето изследователи приемат, че войските на двамата владетели са с приблизително равна численост. Според сведенията на [[Никифор Григора]] Михаил Шишман разполага с 12 000 български и 3000 „скитски“ воинавоини ([[татари]], [[яси]], [[алани]] и [[власи]]). Стефан Дечански има на разположение 14 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани (испански наемници от областта [[Каталуния]]). Изчаквайки именно тяхната поява, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие. Царят приема, т.к. за войската липсват провизии. Установено е, че Белаур не се присъединява към брат си, както и ловешкият деспот [[Иван Александър]]. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствия, в деня на примирието тя се пръсва по околните селища за набавянето им.
 
В това време пристигат тежковъоръжените каталунски наемници. Възползвайки се от изгодната ситуация, кралският престолонаследник [[Стефан Душан]] нарушава примирието и атакува лагера на Шишман. Опитът на Михаил Шишман да организира ефикасна съпротива е неуспешен. В [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]] на 28 юли 1330 г. войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира 3 дни по-късно в плен<ref>„История“, Никифор Григора</ref>. Погребан е по желание на велможите си в църквата „[[Свети Георги (Старо Нагоричане)|Свети Георги]]“ в [[Старо Нагоричане]], днес в [[Северна Македония]].
Ред 123:
По-нататъшното разрешение на заплетения [[казус]] около наследството на българския царски престол е решено на [[среща в Мраката]], в която взимат участие Стефан Дечански, Стефан Душан, Белаур и Иван Александър. Стефан Дечански с подкрепата на Белаур успява да наложи на българския престол своя племенник [[Иван Стефан]], син на Михаил Шишман, който е и престолонаследник. Предложението за обединение на двете държави среща съпротивата на Дечански, от което пък най-недоволен е синът му Стефан Душан, който по линия и на [[Смилецовци]] предявява законни претенции за общ търновски престол. Последвалите исторически събития в България и Сърбия са синхронизирани и довеждат на власт Иван Александър и Стефан Душан, като всичко е уредено чрез брака на Стефан Душан с [[Елена Българска|Елена]], сестра на Иван Александър.
 
Битката при Велбъжд има важни последици за [[история]]таисторията на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. В резултат от нея и последвалите я събития Средновековна Сърбия, наричана впоследствие и [[Душаново царство]], се превръща, макар и за кратко, в първостепенна сила на Балканите.
 
== Семейство ==
Цар Михаил III Шишман Асен има 2два брака:
*с [[Анна Неда]] (дъщеря на крал [[Стефан II Милутин|Стефан Милутин]]) - сгодени през 1291 г., самата сватба се осъществява през 1298 или 1299 г. През 1324 г. се развежда с нея, изпращайки я в манастир, за да сключи втори брак.
*с [[Теодора Палеологина]] (дъщеря на император [[Михаил IX Палеолог]] и сестра на Андроник III).
 
Деца от брака с Теодора Палеологина няма, а от брака с Анна Неда са [[Иван Стефан]], [[Шишман II]], Михаил, Людвиг и Людовик (?).
Ред 135:
 
== Литература ==
▲[[Файл:Манастир Св Ђорђа.JPG|мини|Църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане, където е погребан цар Михаил III Шишман Асен]]
* „История на България. Том III. Втора българска държава“, Издателство на БАН, 1982 г.
* [http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/grig/index.php „История“, Никифор Григора] {{икона|ru}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Михаил_III_Шишман_Асен“.