Халеева комета: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+шаблон
мРедакция без резюме
Ред 3:
| тип = комета
| снимка = Lspn comet halley.jpg
| заглавие = Халеевата комета, снимана от [[НАСА]], [[8 март|8 март]]  [[1986]] г.
| откривател = [[Едмънд Халей]]
| дата = [[1758]] г.
Ред 20:
| аномалия =
| размери = 15 км × 8 км
| маса = 2,2х102×10<sup>14</sup> кг
| плътност =
| гравитация =
Ред 30:
| температура =
}}
'''Халеевата комета''' е ярка комета с [[орбитален период]] от 75,32 години<ref>http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=1P</ref>. Наречена е на астронома [[Едмънд Халей]], който доказва, че кометите, наблюдавани през [[1531]], [[1607]] и [[1682]] година са всъщност една и съща и предсказва следващото ѝ появяване през [[1758]] година.
 
'''ХалееватаХалѐевата кометакомѐта''' е ярка комета с [[орбитален период]] от 75,32 години<ref>http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=1P</ref>. Наречена е на астронома [[Едмънд Халей]], който доказва, че кометите, наблюдавани през [[1531]], [[1607]] и [[1682]] година са всъщност една и съща, и предсказва следващото ѝ появяване през [[1758]] година.
Халеевата комета е една от най-известните комети, която се наблюдава повече от 2000 години. Бива споменавана в китайски хроники, датиращи поне от 240 г. пр.н.е.
 
Халеевата комета е една от най-известните комети, която се наблюдава повече от 2000 години. БиваСпоменава споменаванасе в китайски хроники, датиращи поне от 240 г. пр.н.е.
[[Орбита]]та на кометата е ретроградна, а [[инклинация]]та спрямо [[еклиптика]]та е 18°. Последните ѝ приближавания до Слънцето са през [[1910]] г. и 1986 г. При преминаването от [[1986]] г. към нея са насочени пет космически сонди – от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Япония]] и [[Европейска общност|Европейската общност]]. В програмата за изследване на Халеевата комета се включи и [[България]] чрез [[Национална астрономическа обсерватория - Рожен|обсерваторията на връх Рожен]].
 
[[Орбита]]та на кометата е ретроградна, а [[инклинация]]та спрямо [[еклиптика]]та е 18°. Последните ѝ приближавания до Слънцето са през [[1910]] г. и 1986 г. При преминаването от [[1986]] г. към нея са насочени пет космически сонди – от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Япония]] и [[Европейска общност|Европейската общност]]. В програмата за изследване на Халеевата комета се включивключва и [[България]] чрез [[Национална астрономическа обсерватория - Рожен|обсерваторията на връх Рожен]].
 
Ядрото на кометата е с размери приблизително 16 на 8 на 8 километра. Противно на очакванията, то се оказва много тъмно: нейното [[албедо]] е само около 0.03 – повърхността на кометата е по-тъмна от въглища и един от най-тъмните обекти в Слънчевата система. Плътността на ядрото е много ниска – около 0.1 g/cm³. Това сочи, че самото ядро вероятно е поресто и изградено почти изцяло от прах, останал след сублимацията на ледовете. Халеевата комета е почти уникална сред кометите с това, че е едновременно голяма и активна, а и има добре дефинирана, правилна орбита.
Line 41 ⟶ 42:
Следващото приближаване до [[Слънце]]то ще бъде през 2061 година.
 
Българската поетеса [[Елисавета Багряна]], която видявижда преминаването на Халеевата комета и през 1910, и през 1986 г., написанаписва стихотворение, посветено на кометата.
 
== Източници ==