Уикипедия

Арнолд Зомерфелд: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-de}} => {{lang|de}}
Редакция без резюме
Ред 21:
}}
 
'''Арнолд Йоханес Вилхелм Зомерфелд''' ({{lang|de|Arnold Sommerfeld}}; [[5 декември]] [[1868]], [[Калининград|Кьонигсберг]] — – [[26 април]] [[1951]], [[Мюнхен]]) е [[Германия|германски]] [[физик]], известен с работата си в областта на атомната и квантовата физика, както и с големия брой талантливи ученици.
 
== Биография ==
Арнолд Зомерфелд е роден в лекарско семейство. През [[1886]] г. постъпва в Кьонигсбергския университет (днес Калининград) да следва [[математика]]. Този университет е един от първите университети, в които [[теоретична физика|теоретичната физика]] се утвърждава като самостоятелен предмет. Сред неговите наставници са такива изтъкнати учени като [[Давид Хилберт]], Фердинанд фон Линдеман и Адолф Хурвиц. През [[1891]] г. Зомерфелд защитава дисертация на тема ''Странни функции в математическата физика''.
 
През [[1893]] Зомерфелд се премества в [[Гьотинген]], в онези времена — – главният математически център в Германия. Там работи отначало като асистент в института по [[минералогия]]. Основните му интереси обаче си остават математиката и математическата физика. През [[1894]] г. става асистент на математика [[Феликс Клайн]]. Под негово ръководство написва докторската си дисертация ([[1895]] г.) ''Математическа теория на [[дифракция]]та'', след което става приватдоцент по математика.
 
[[Файл:Sommerfeld,Arnold 1930 Jena.jpg|мини|ляво|Arnold Sommerfeld (1930)]]
От [[1900]] г. завежда катедрата по техническа механика в Техническия институт в [[Аахен]]. През [[1906]] г. става професор по теоретична физика в [[Лудвиг Максимилиан университет|Мюнхенския университет]], където създава един от най-значителните центрове по теоретична физика. Въпреки предложенията да застане начело на други известни катедри, той остава в [[Мюнхен]] до края на живота си, с изключение на едно прекъсване за временна професура в [[САЩ]] ([[Уисконсин]]ски университет 1922/1923) и за пътувания като академичен преподавател из [[Азия]] ([[Индия]], [[Китай]], [[Япония]]) и в САЩ (1928/1929). Дори след излизането си в пенсия през [[1935]] г. той продължава до преподава до [[1940]] г. Причината за това била, че според Зомерфелд подходящ за негов заместник бил ученикът му [[Вернер Хайзенберг]], но срещу него имало силно противодействие от страна на представителите на т. нар. „немска физика“ или „арийска физика“, които се противопоставяли на „еврейската физика“ и в крайна сметка наложили свой кандидат. След [[Втора световна война|Втората световна война]] Зомерфелд отново искал да има последовател, който да продължи традицията на неговата научна школа и предлага кандидатурите на Хайзенберг, [[Ханс Бете]] и Карл Фридрих фон Вайцзекер.
 
Зомерфелд е номиниран за [[Нобелова награда]] 81 пъти, като между първата и последната му номинация изминават 33 години<ref>[http://physicsworld.com/cws/article/print/3432 Nobel population 1901- – 50: anatomy of a scientific elite, ''Physics World''] 5 Novноември 2001</ref>, но не е удостоен с нея. Вероятните причини за това (вж. източника) са:
1. Обстоятелството, че ученият работи в област, която няма представител в Нобеловия комитет по физика и научният принос не може да бъде оценен.
2. Според регламента, Нобелова награда се присъжда за конкретно откритие, а не за цялостна дейност.
Ред 39:
 
== Постижения ==
Заедно с [[Макс Планк]], [[Алберт Айнщайн]] и [[Нилс Бор]] Арнолд Зомерфелд принадлежи към кръга учени, които в началото на XX век създават новия фундамент на физиката - – съвременната [[теоретична физика]] с главните ѝ направления — – [[квантова механика|квантовата механика]] и [[теория на относителността|теорията на относителността]]. Зомерфелд е бил не само изтъкнат учен, но и талантлив преподавател. Приносът му в науката се състои не толкова във формулировката на нови революционни физически теории, колкото в прилагането на най-новите математически методи за решаването на физически и технически задачи. Забележителен негов принос в ранната квантова теория е уточняването на [[модел на Бор|модела на Бор]], с чиято помощ се удава да се обясни тънката структура на спектралните линии на водородния атом. Освен това той разработва теория на [[рентгеново лъчение|рентгеновото излъчване]], подобрява теорията на електроните в [[метал]]ите (теория на Друде), като прилага квантово-механичен подход и създава пълна теория на въртенето на пумпала. Зомерфелд е един от първите физици, възприели и приложили [[Специална теория на относителността|специалната теория на относителността]] на Айнщайн и по такъв начин допринесли за признанието ѝ.
 
От научната школа по теоретична физика на Зомерфелд са излезли много известни физици, голям брой от тях нобелови лауреати. Тази школа е оказала силно влияние върху развитието на физиката, особено на квантовата теория и на нейното разпространение – не на последно място и затова, че много от катедрите в Германия и САЩ били оглавени от възпитаници на Зомерфелд. Двама от основоположниците на квантовата механика – [[Вернер Хайзенберг]] и [[Волфганг Паули]] са били негови аспиранти. Сред учениците му са били и Питър Дебай, [[Ханс Бете]] и [[Лайнъс Полинг]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Арнолд_Зомерфелд“.