Майкъл Фарадей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
|||
Ред 53:
1821 година е една от най-ключовите в живота на Майкъл Фарадей, белязана от няколко важни събития. Той става технически ръководител на сградата и лабораторията на Кралския институт и публикува няколко научни труда. Неговите експериментални изследвания започват да се движат постепенно в областта на физиката. Няколкото значими творби по физика, публикувани през 1821 г., показват, че Фарадей е напълно оформен като учен. Основното място сред тях е статията за изобретението на [[електродвигател]]я, с който всъщност започва промишлената [[електротехника]].
На [[2 юни]] [[1821]] сключва брак със Сара Барнард (1800 – 1879), сестра на приятеля му, с която се запознава в църквата, която и двамата посещават. Фарадей е силно религиозен, християнин, член на Сандеменската църква, основана през 1730 година. Според съвременниците
=== Научни открития и научна известност ===
Ред 59:
От 1820 г. Фарадей е изключително заинтригуван от проблема за изследване на връзките между електричеството и магнетизма. По това време вече съществуват работите на [[Карл Фридрих Гаус]] и [[Джордж Грийн]] основно научни разработки в областта на [[електростатика]]та. През 1800 г. А. Волта открива силен източник на постоянен ток („волтов стълб“) и нова наука, [[електродинамика]], която започва да се развива бързо. Незабавно са направени две открития: [[електролиза]] (1800 г.) и [[електрическа дъга]] (1802 г.).
Но основните събития започват през 1820 г., когато [[Ханс Кристиан Оерстед|Оерстед]] открива чрез опит отблъскващия ефект на тока върху магнитна стрелка. Първите теории, свързващи електричеството и магнетизма са построени през същата година от [[Жан-Батист Био]], [[Феликс Савар]] и по-късно [[Пиер-Симон Лаплас]] (Закон на Био-Савар-Лаплас). А. Ампер, през 1822 г., публикува своята теория за електромагнетизма, според която основното явление е взаимодействието на проводници по които
Краят на 1821 г. като цяло е триумфален за Фарадей, но помрачен от [[клевета]]. Известният химик и физик Уилям Уоластън се оплаква на Дейви, че експериментът на Фарадей с въртенето на стрелката е плагиатство на негова идея (която той почти никога не реализира). Историята получава публичност и донася на Фарадей много неприятности. Дейви застава на страната на Уоластън, което значително влошава отношенията му с Фарадей. През октомври Фарадей се среща лично среща с Уоластън, където обяснява позицията си и постига помирение. Въпреки това, през януари 1824 г., когато Фарадей е избран за член на [[Британско кралско научно дружество|Кралското общество в Лондон]], Дейви, тогавашният президент на Кралското общество, е единственият, който гласува против<ref name="rad" />. Отношенията между Фарадей и Дейви се подобряват по-късно, но губят предишната си сърдечност, въпреки че Дейви казва, че от всичките му открития, най-значителното е Фарадей<ref name="ceit" />.
| |||