|
Юлия Огнянова е носител на международни и национални отличия, сред които почетните „Аскеер” (1999) и „Икар” (2009) за цялостно творчество.
== Филмография ==
<br />
== '''''Театрография''''' ==
'''Драматичен театър-Бургас'''
'''Оптимистическа трагедия''' – Всеволод Вишневски
реж. Вили Цанков, Юлия Огнянова
худ. Васил Кавалджиев и Вили Цанков
премиера на 12 октомври 1957 г.
Артисти: Мери-Велина Стефанова – Комисарката, Никола Маринов – Водача, Петър Слабаков – Алексей, Иван Янчев – Прегракналия, Андрей Медникаров – Първи офицер, Христо Ламбов – Вайнонен, Никола Дачев – Сипаничавият, Светослав Иванов – Командирът на кораба, Никола Ликоманов, Петър Белогушев
'''Всяка есенна вечер''' – Иван Пейчев
реж. Юлия Огнянова
худ. Васил Кавалджиев
премиера – септември 1958 г.
Артисти: Доси Досев, Елена Стефанова, Милка Туйкова, Петър Пейков и други
'''Майка Кураж и нейните деца''' – Бертолд Брехт
реж. Юлия Огнянова
худ. Михаил Симеонов
премиера на 16 януари 1959 г.
Артисти: Димитрина Савова – Майка Кураж, Роксена Кирчева – Катрин, Стоян Гъдев – Фирлинг, Доси Досев – Швайцеркас, Никола Маринов – Командирът на протестантите, Иван Хаджирачев – Ломб, Константин Коцев – полковият свещеник, Мария Гюлева – Ивет и други
'''Камък в блатото''' – Георги Караславов
реж. Юлия Огнянова
худ. Асен Митев
премиера на 18 април 1959 г.
Артисти: Христо Сутров, Митка Радева, Руси Радев, Петър Слабаков, Кина Дашева, Петко Казанджиев, Кирил Господинов, Никола Ликоманов, Роксена Кирчева
'''Барабанчица''' – А. Салински
реж. Юлия Огнянова
худ. Асен Митев
премиера на 24 септември 1959 г.
Артисти: Виолета Бахчеванова – Нила Снижко, Никола Дачев – Фьодор, Митка Радева – Мария Игнатиева, Кина Дашева – Зоя, Руси Радев – Митрофанов, Ицхак Финци – Едик и други.
'''Крал Пиф-Паф, но не е там работата''' – Вадим Коростильов
реж. Юлия Огнянова
худ. Младен Младенов
музика Кирил Дончев
премиера на 15 януари 1960 г.
Артисти: Асен Кисимов, Светослав Иванов, Мария Гюлева, Ицках Финци, Петко Казанджиев, Петър Слабаков, Доси Досев и други.
'''Първа конна'''
реж. Юлия Огнянова
музика Кирил Дончев
н е о с ъ щ е с т в е н а
„Бивалици-небивалици”, театрални клоунади по мотиви от сатиричната публицистика на Петко Р. Славейков, художник-сценограф Нейко Нейков, костюми Надежда Митева, музика Константин Ташев – 1984/1985 г.
'''Драматичен театър – Пловдив'''
„Антигона” от Жан Ануи, муз. Георги Тутев, сценография Светослав Генев - 1962 г.
„Раждането на един блус”, композиция по пиесата на Лерой Джоунс и стихове на Л. Хюз и Стефан Цанев
„Ръченица за окарина и бас” по творби на Йордан Радичков – 1976 г.
„Мишеловката” от Агата Кристи, превод Александър Аврамов, сценография Веселин Ковачев – 1976 г.
„Изкачване на Фудзияма” от Чингиз Айтматов, драматизация на Калтай Мохамеджанов, художник Светослав Генев, хореография Румяна Лазарова, песни Юри Ступел, стихове Стефан Цанев – 1977 г.
„Прашинка в окото” от Саулюс Шалтянис – 1977 г.
'''Театър „Трудов фронт”–София'''
'''„Ако ни видят заедно”''' от Клод Бал – 1960/1961 г.
'''„Първа конна”''' от Вишневски, сценограф Асен Стойчев, музика Георги Тутев – 1962/1963 г.
'''„Госпожата на господин търговеца на сирене”''' от Георги Марков, муз. Георги Тутев – 1963/1964 г.
'''„Завръщане”''' от Лилиан Хелман, муз. Георги Тутев – 1963/1964 г.
'''„Правосъдие в Мирамор”''' от Робер Мерл, муз. Георги Тутев – 1964/1965 г. – спряна
'''Куклен театър'''
„Новото зъбче” от Герман Матеев – Куклен театър-Бургас, художник Виолета Масларова, музика Кирил Дончев, 1959/1960 г.
„Историята на войника” – история за възрастни, която се рецитира, свири и танцува, художник-сценограф Иван Кирков – Централен куклен театър-София, 1965/1966 г.
„Иванчо-изправанчо и петте сестри” от Владимир Лившиц, сценограф Борис Ахчийски, музика Атанас Бояджиев – Държавен куклен театър-Пловдив, 1966 г.
„Фригонела” от Евгений Шварц, сценограф Борис Ахчийски, музика Атанас Бояджиев – Държавен куклен театър-Пловдив, 1966 г.
„Чичо Пей и Асма бей” по Еню Кювлиев и Слава Славова, сценограф Борис Ахчийски, музика Иван Димов – Държавен куклен театър-Пловдив, 1966/1967 г.
„Петрушка” по музика на Игор Стравински, сценарий Юлия Огнянова, художник Димитър Киров – Държавен куклен театър-Пловдив, 1967 г.
„Мистерия Буф” от Владимир Маяковски – вариант за куклен театър Юлия Огнянова, героическо, епическо и сатирическо изображение на нашата епоха с допълнителен текст на Стефан Цанев и Юлия Огнянова, художник Леокадия Серафинович - Полша, музика Иван Димов – Държавен куклен театър – Пловдив, 1967/1968 г.
„Баня” от Владимир Маяковски, художник Леокадия Серафинович – Познан, Полша, 1966/1967 г.
„Кукери” – по идея на Юлия Огнянова, сценограф Йоан Левиев, музика Константин Левиев – Държавен куклен театър – Пловдив, 1971/1972 г.
„Хоро” по Антон Страшимиров, художник Любомир Цакев, музика Иван Димов – Държавен куклен театър – Пловдив,1974/1975 г.
„Чапаевци” – сценарий Юлия Огнянова, сценограф Дечко Тодоров, кукли Леонард Капон и Николина Амбарева, музика Иван Димов – Държавен куклен театър – Пловдив, 1977/1978 г.
„Поема за Септември”, спектакъл за възрастни по поемата на Гео Милев „Септември” и творби на Антон Страшимиров, Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Христо Смирненски, художник Любомир Цакев – Държавен куклен театър – Стара Загора, 1983 г.
„Петрушка” – Рига, Латвия, 1972 г.
'''Младежки театър – Рига, Латвия'''
'''„Хоро”''' по Антон Страшимиров, художник Март Китаев – 1969/71 г.
'''„Пипи дългото чорапче”''' – Рига, Латвия, 1972 г.
'''Работнически сатиричен театър – Бургас'''
„Ръченица за окарина и бас” по творби на Йордан Радичков, сценограф Иван Добчев, художник на костюмите Елена Иванова, художник на маските Нено Гюлев – 1975/1976 г.
„Суматоха” по творби на Йордан Радичков, сценограф Николай Киров, кукли: Радослав Рачев, Велимир Велев, Ася Цветкова – 1987 г.
'''Театър 199 – София'''
'''„Молиер”''' на Булгаков
'''„Жажда”''' – моноспектакъл на Росица Данаилова за Роза Люксембург
'''„Д-р Фаустина”'''
'''„Раждането на един блус”'''
'''Италия'''
'''„Парламентът гори”''' на Ауро Франзони (художествен ръководител и писател) по нереализирана идея на Брехт за Лайпцигския процес и Георги Димитров – 1979 г.
'''Драматичен театър „Иван Димов” – Хасково'''
'''„Опит за летене”, Йордан Радичков, сценограф Светослав Генев, музика Стефан Пехливанов – 1978/79 г.'''
'''Драматичен театър „Константин Кисимов” – Велико Търново'''
'''„Антимовският хан”''' от Йордан Йовков, драматизация на Пелин Пелинов, сценография и костюми Светослав Генев – 1980/1981 г.
'''Драматичен театър – Ямбол'''
„Дремиградски смешила”, театрална игра по фейлетони и разкази на Георги Кирков, художник-сценограф Светослав Генев – 1981/82 г.
'''Народен дворец на културата – София'''
'''„Брехтиада”''' – театрална мозайка по произведения на Бертолд Брехт, сценография и костюми Мая Петрова, музика Петър Цанков – 1985/86 г.
'''Драматичен театър „София” – София'''
'''„Лека нощ, мамо”''' от Марша Норман – 1986/1987 г.
'''Драматичен театър – Ловеч'''
„Кръстопът на облаци” по романа на Георги Алексиев, сценограф Георги Мирчев – 1983/1984 г.
„Железният светилник” по Димитър Талев, сценограф Георги Мирчев – 1993/1994 г.
„Бащата” по Аугуст Стриндберг – 1999 г.
'''Родопски драматичен театър – Смолян'''
„Щуро племе” по разкази на Славе Македонски, драматизация Юлия Огнянова, сценография Георги Иванов, костюми Елена Камбурова – 1987/1988 г.
„Театрален дует”по „Самоубиецът” от Николай Ердман и „Баня” на Владимир Маяковски; автор на театралния сценарий, клоунади и режисура Юлия Огнянова; сценография Николай Киров, Велимир Велев; костюми Елена Камбурова; асистент-режисьор Александър Морфов – 1988/1989 г.
„Последният ординарец” по повестта на Цветан Николов, драматизация и режисура Юлия Огнянова, сценография Светослав Генев, костюми Елена Камбурова – 1988/1989 г.
„Правосъдието в Мирамар” по Роберт Мерл, сценография и костюми Елена Камбурова, кукли – Коларова, Пантелеев – 1991/1992 г.
„Забравените от небето” по Екатерина Томова, сценография Елена Камбурова – 1994/1995 г.
„Дългият път на деня към нощта” по Юджин О`Нийл, сценография Александър Смолянов, костюми Милена Пантелеева, музика Петър Радевски – 1998/1999 г.
„Забравените от небето” по книгата на Екатерина Томова, моноспектакъл със Златина Тодева – копродукция на Сдружение „Летен театрален университет” и Театрална работилница „Сфумато”, 2000 г.
„Пожари” по идея на Далтон Трюмбо, музика Рикард Боргард, сценография Александър Смолянов, костюми Марина Янева – 2001 г.
„Автопортрети за разпознаване”, театрален сценарий по откъси от пиесите на Георги Караславов – „Снаха” и „Татул”, Йордан Радичков – „Лазарица”, Димитър Талев – „Железният светилник”, поезията на Валери Петров и Константин Павлов – Юлия Огнянова, Крум Филипов, Емилия Ованесян, сценография Михаил Симеонов, костюми Елена Камбурова – 2006 г.
'''Никозия, Кипър'''
'''„Опит за летене”''' по Йордан Радичков – 1982/83 година
'''Народен театър „Иван Вазов” – София'''
'''„Лазарица”''', Йордан Радичков – 1997/98 г.
Телевизионна адаптация на театралния спектакъл „Лазарица” по едноименната пиеса на Йордан Радичков – 2005 г.
'''Театър „Сириус”'''
'''(Общински театър „Красно село” – София)'''
'''„Процесът”''' на Кафка, зала 2 НДК – 1989/1990 г.
'''Сатиричен театър „Алеко Константинов” – София'''
'''„Тапетите на времето”''' по произведения на Константин Павлов, худ. Васил Абаджиев, муз. Румен Цонев – 2009 г.
=='''Филмография'''==
'''Като режисьор:'''
* [[Лазарица (филм)|Лазарица]] (2005)
| 