Свръхпроводимост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
-без измишльотини
текст на картинката и източник според молбата на автора; форматиране: 2x нов ред, 3 интервала, кавички, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{дописване}}
'''Свръхпроводимостта''' е физическа характеристика на някои [[материал]]и при ниски [[температура|температури]]. Тя се проявява като отсъствие на [[електрическо съпротивление]] и съвършен [[диамагнетизъм]] ([[ефект на Майснер]]). Тя се проявява като фазов пеход при определена температура Т<sub>к</sub>, наречена [[критична]].
 
Явлението е открито през [[1911]] г. от холандския физик [[Хейке Камерлинг Онес]], кой изследва [[електрическо съпротивление|съпротивлението]] на чист [[живак]] при ниски температури. В 1986 г. [[Йохан Георг Беднорц| Беднорц]] и [[Карл Мюлер|Мюлер]] установяват свръхпроводимост на сплави при температури значително по-високи от известните до тогава, което се оказава от различен тип. Оттогава става общоприето различаването на "класическа"„класическа“ и високотемпературна свръхпроводимост.
 
[[File:Timeline of Superconductivity from 1900 to 2015.svg|Свръхпроводящи материали]]
 
Свръхпроводниците намират различни приложения в [[техника]]та. Те могат да се използват като електромагнити, проводници в електрически вериги, в медицината и други.
Line 16 ⟶ 14:
 
ако R = 0, загубата на електроенергия във формата на топлинна енергия P ще бъде 0W.
[[Файл:Timeline of Superconductivity from 1900 to 2015.svg|мини|400п|Критични температури на свръхпроводящи материали, открити между 1900 и 2015 г.<ref>Pia Jensen Ray. Figure 2.4 in Master's thesis, „Structural investigation of La(2-x)Sr(x)CuO(4+y) – Following staging as a function of temperature“. Niels Bohr Institute, Faculty of Science, University of Copenhagen. Copenhagen, Denmark, November 2015. DOI:10.6084/m9.figshare.2075680.v2</ref>]]
 
Класическите свръхпроводници имат критична температура до около 30 Келвина (–243.15 °C), но при някои известни сплави и състави е възможно тя да бъде увеличена ([[високотемпературна свръхпроводимост]]).
 
{| class="wikitable"
Line 53 ⟶ 51:
| 92 K
|-
| Tl-Ba-Cu-oxide
| 125 K
|}
<references/>
* Файнман Р., Лекции по Физика т.3 (гл.19 Свръхпроводимист), София: Наука и изкуство 1976
== Външни препратки ==
* [http://wop.cointech.net/digital_pdf/04br_2011.pdf М. Бушев „Сто години свръхпроводимост“] - в сп. [[Светът на физиката]], бр. 4, 2011 стр. 410 (или стр. 10 на pdf файла)
 
== Външни препратки ==
* [http://wop.cointech.net/digital_pdf/04br_2011.pdf М. Бушев „Сто години свръхпроводимост“] - – в сп. [[Светът на физиката]], бр. 4, 2011 стр. 410 (или стр. 10 на pdf файла)
 
[[Категория:Свръхпроводимост| ]]