Клетниците: Разлика между версии

След освобождаването от затвора на Епонин, една от дъщерите на Тенардие намира Мариус и му съобщава, че е намерила адреса на Козет. Той и Козет най-накрая се срещат, за да признаят любовта си един към друг. Младото момиче казва на любимия си, че с Жан Валжан ще се местят да живеят в Лондон. Мариус веднага отива при дядо си Жилнорман за да потърси от него помощ за един евентуалноевентуалeн брак с Козет. Старецът обаче не взема предвид психологизма на ситуацията и съдейки по собствения си опит решава, че това са "младежки лудории с прислужници" , хвърля пари на Мариус и го съветва да направи Козет своя любовница. Мариус е омерзен от дядо си - той вече е обидил баща му, а сега обижда и жената, в която е влюбен.. Разочарован от реакцията на Жилнорман и огорчен, че завинаги ще бъде разделен с Козет, Мариус решава да се включи в барикадата, където са студентите от организацията АБВ, както и Гаврош – синът на Тенардие, израснал предимно по улиците. Когато Мариус пристига на барикадата, вижда, че революцията вече е започнала. Той дори се превръща в герой, качвайки се на върха ѝ с буре барут в едната ръка и факла в другата, като заплашва, че ще вдигне всичко във въздуха. Осъзнавайки последствията, които биха настъпили при гръмване на бурето с барут, войниците се изтеглят от барикадата. Същата вечер Мариус пише писмо до Козет, като заръчва на Гаврош да ѝ го предаде, но вместо при Козет, то се озовава в ръцете на Жан Валжан. Разбирайки, че Мариус е на барикадата, бившият каторжник облича своята униформа, грабва пистолета си и напуска дома си.

Мариус е излекуван от грижите, които полага дядо му полага за него. Тогава, в името на доброто за своя племенник, Жилнорман кани на гости Жан Валжан заедно с Козет, където се решава двамата млади да сключат брак. След брака Жан Валжан разкрива пред Мариус, че е бивш каторжник, и че Козет не познава тази му страна. Той се отдръпва от нея, за да не навреди на името ѝ, макар сам да страда. Мариус – човек на времето си – подозира Жан Валжан, че е обрал г-н Мадлен и че е убил Жавер, за да си отмъсти и охладнява откъм него, а кара и Козет да го вижда по-рядко. Тенардие отива при Мариус, за да му издаде някои тайни за Жан Валжан, в замяна на определена сума пари, ала в същност му разкрива, че Жан Валжан е невинен за убийството на Жавер, че той самият е г-н Мадлен, и че той е спасил Мариус. Мариус и Козет отиват при бившия затворник, който е на смъртното ложе, заедно с други негови скъпи вещи – свещниците, подарени му от епископа, облеклото на Козет от детството ѝ, както и дрехите, които е получил по време на престоя си в манастира. Преди да издъхне, Жан Валжан заръчва на любимите си деца на напишат следните думи на гроба му:

''Жан Валжан'' – бивш каторжник, стремящ се да загърби тъмното си минало. Целият му живот се свързва с бягство – както от затвора, така и от полицията, когато е на свобода. Известен още под имената Мадлен и Льоблан. Жан Валжан успява нравствено да се възвиси, печелейки два голямаголеми сблъсъка със самия себе си;: Първият път той решава да пожертва благочестието си, живота на Фантин, и дори - съдбата на града ,, който управлява, но да запази праведността си и да не допусне в каторгата да влезе невинен човек; Вторият път той жертва любовта си към Козет, за да не рискува да накърни името си. Жан Валжан е пример за безкрайно себеотрицание и жертвоготовност.

''Жавер'' – неподкупен, ала жесток и безсърдечен полицейски инспектор. Превръща залавянето на Жан-Валжан в своя идея-фикс. Жан Валжан му доказва, че човек може да се промени – той не уволнява Жавер, като кмет, когато има тази възможност, по-късно сам се разкрива като престъпник, за спаси невинен човек, накрая спасява Жавер от уличното правосъдие, при все че може да се отърве от него. Жавер се изпълва с уважение към Жан Валжан и не можейки да прецени дилемата кое по-важно – закона или морала, проявен към един бивш каторжник – се самоубива.

''Тенардие'' – безцеремонен и зъл кръчмар, мислещ единствено за мъст и експлоатация. В пиесата се проявява като изнудвач, мошеник, мародер, загатнато е и че е сводник на дъщерите си; съучастник в смели обири, отвличания и дори -– убийства -– на бандата ''Котешки час''. Дори и семейството му трепери от неговата ярост. Известен е още под имената Жондрет и Фабанту. Баща на Епонин, и Гаврош, койтокоито загиват на барикадите и на Азелма. В края на романа бяга в Новия свят с единственото му останало дете и там става робовладелец.

''Козет'' – извънбрачната дъщеря на Фантин, започнала работа от ранна възраст в кръчмата на Тенардие. Щастието я сполетява, когато среща Жан Валжан, който се отнася с нея като със собствена дъщеря. Десет години по-късно среща Мариус, който е нейната голяма любов и за когото се омъжва.

''Епонин'' – дъщеря на Тенардие, към която е насочена цялата грижа за сметка на Козет. Впоследствие изпада в миезирямизерия и нищета. Активен участник в боевете на барикадата. Влюбва се трагично в Мариус, но пък той е влюбен Козет и не ѝ обръща внимание. Отчаяна, че е пренебрегната заради Козет, Епонин изпраща Мариус на барикадата, за да бъде убит, но на барикадите любовта ѝ към него взима връх и тя се хвърля пред куршумите, за да спаси живота му, като в последните си мигове разкрива любовта си пред него.

''Шарл-Франсоа-Биенвеню Мирел'' – епископ, притежаващ невероятна доброта и премъдрост; той е причината за нравственото извисяване на Жан Валжан. Дори в смъртта на Жан Валжан до него стоят свещениците, подарени му от епископа на Дин.

''Тенардиеца'' – злобанатазлобната и жестока жена на Тенардие. Бившата кръчмарка обича до полуда дъщерите си Епонин и Азелма и ненавижда храненичката Козет, като често я пребива по най-дребен повод, а майка ѝ фантинФантин рекетира за още пари.

''Котешки час'' – съучастници – бандити на Тенардие. Грошаря, Бабе, УСтатияУстатия, монпарасМонпарас и други от Бандат''а''

''АБВ'' – малки групичка революционери, към която се присъединява и Мариус – Анжолрас, Легл,, Жоли Куйферак, Кофембер и Грантер.