Радио: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълнение, разширение, редактиране, източници, форматиране. |
Ted Masters (беседа | приноси) м Disambiguated: Александър Попов → Александър Попов (физик) using Dab solver |
||
Ред 6:
Радиото е едно от основните [[средства за масова информация]], служещо за разпространение на [[говор]] и [[музика]]. [[Предприятие]], чиято основна дейност е създаването и разпространение на радиопрограми, се нарича радио оператор (често просто ''радиостанция'' или само ''радио''). Тези предприятия организират производството на радио програми, които обединяват усилията на професионалисти от [[журналистика]]та, [[музика]]та, понякога на [[образование]]то и [[театър]]а. Частните радиостанции се издържат главно от [[реклама]], а обществените (държавни и др.) изпълняват обществени функции и се издържат основно от правителствена [[субсидия]] или чрез събиране на [[такса|такси]] от потребителите. Първата организация, имаща за основна дейност обществено радиоразпръскване е [[Великобритания|британската]] корпорация [[BBC|Би Би Си]], създадена през [[1922]] г.<ref>{{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/aboutbbcnews/spl/hi/history/noflash/html/1920s.stm История на BBC]</ref>
[[Файл:1989 CPA 6117.jpg|мини|250п|[[Александър Попов (физик)|Александър Попов]] демонстрира изобретения от него първи в света радиоприемник на Руското физико-химическо дружество и адмирал С.О. Макаров на 7.5.1895 г. – пощенска марка от 1989 г.]]
== История ==
Ред 27:
През [[1896]] година италианецът [[Гулиелмо Маркони]] получава британски патент за „подобрения в предаването на електрическите импулси и сигнали, както и за апаратурата за тази цел“. Година по-късно ([[1897]]) той построява радиопредавател на остров [[Уайт]], а през 1898 г. и фабрика за безжични устройства в [[Челмсфорд]], в която започват работа около 50 души. Маркони е и първият осъществил радиопредаване на далечно разстояние – през [[1901]] г. между [[Нюфаундленд]] ([[Канада]]) и [[Корнуол]] ([[Великобритания]]). Въпреки че традиционно той е считан за съизобретател на радиото, през 1943 г., може би по политически причини и във връзка със съдебни спорове между него и американското правителство за нарушаването на патентите му по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], Върховният съд на Съединените щати признава предимството на патентите на Никола Тесла. Това решение остава валидно само за територията на страната.
На Бъдни вечер през [[1906]] г. [[Реджиналд Фесенден]] излъчва първото аудио-радиопредаване от брега на [[Масачузетс]] към корабите в морето и пасажерите успяват да чуят как той свири на цигулка коледни песни и чете откъси от Библията. Началото на редовното обществено [[радиоразпръскване]] е поставено през [[1909]] г. в [[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]],<ref>{{cite web | url=http://www.bayarearadio.org/schneider/kqw.shtml | title=The History Of KQW Radio – KCBS | publisher=Bayarearadio.org | accessdate=22 юли 2009}}</ref>
=== Масова употреба ===
Ред 62:
На 25 януари 1935 г. цар [[Борис III]] подписва указ, с който [[радиоразпръскване]]то в България става държавна собственост. Днес този ден се отбелязва като ден на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] (БНР), което остава единствената радиоорганизация в България до 1990 г., макар и с няколко програми. През 1977 г. например то излъчва чрез четири национални програми – информационно-музикална ''([[Хоризонт (програма)|„Хоризонт“]])'', информационно-образователна ''([[Христо Ботев (БНР програма)|„Христо Ботев“]])'', музикална ''([[Орфей (програма)|„Орфей“]])'' и образователна ''([[Знание (програма)|„Знание“]])'', както и още пет регионални радиостанции – в [[Радио Пловдив|Пловдив]], [[Радио Варна|Варна]], [[Радио Стара Загора|Стара Загора]], [[Радио Шумен|Шумен]] и [[Радио Благоевград|Благоевград]].
По времето на социализма излъчващите предавания на български език чужди радиостанции като [[БиБиСи]], [[Дойче Веле]], [[Гласът на Америка]], са заглушавани (заклеймени като „вражески“ радиостанции),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://comdos.bg/Нашите%20издания/ds-i-vr | заглавие=Държавна сигурност и „вражеските“ радиостанции |достъп_дата = 4 август 2016|издател=[[Комисия по досиетата]] }}</ref>
След промяната на режима през 1989 г. вече официално на 16 януари 1991 година на честота 97,60 [[Херц|MHz]] в ефира на София зазвучава програмата на „Гласът на Америка“ от [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]]. На 7 януари 1993 г. на същата честота с кратки включвания се появява [[Радио Витоша]].<ref>{{cite web | last=Щербак | first=Михаил | year=2010 | url=http://predavatel.com/bg/radio/vitosha.htm | title=Радио Витоша | work=Българските радиостанции | publisher=predavatel.bg | accessdate=21 август 2010 | ref=harv}}</ref> Първата официално лицензирана частна българска радиостанция е [[Радио FM+]], която стартира в 17:16 часа на 15 октомври 1992 година<ref>{{cite web | last=Щербак | first=Михаил | year=2010 | url=http://www.predavatel.com/bg/radio/fmplus | title=Радио FM+ – национална радиомрежа | work=Българските радиостанции | publisher=predavatel.bg | accessdate=21 август 2010 | ref=harv}}</ref>, последвана от Радио Експрес на 1 ноември. През декември 1992 г. стартират и първите две радиостанции в Пловдив: Веселина и Канал Ком. Днес в България се излъчват три национални радиопрограми – [[Хоризонт (програма)|Хоризонт]], [[Христо Ботев (БНР програма)|Христо Ботев]] и [[Дарик Радио]], около 15 радиомрежи с обхват в по-големите градове и около 70 регионални УКВ радиостанции.
| |||