Антон Страшимиров: Разлика между версии

Роден е1872 вг. големиявъв български род [[Страшимирови]] в 1872 годинаВарна в семейството на зидаряТодор Страшимиров, зидар, преселник от разложкото село [[Баня (област Благоевград)|Баня]] Тодор Страшимиров. Брат е на [[Тодор Страшимиров]] и [[Димитър Страшимиров]]. НаОт 13- години напуска родния си град [[Варна]], скитагодишен изобикаля [[Добруджа]], слугува в [[кръчма|кръчми]] и [[кафене]]та, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи V (дн. IX) клас в [[Разград]], след това в Земеделското [[училище]] в [[Садово]], което напуска. През 1890 – 1894 г. е начален [[учител]] из различни села във [[Варна|Варненско]] и [[Бургас]]ко. Развива активна просветна дейност. Редактира вестник „Глас от Изток“ в Бургас. Увлича се от [[народничество|народническия социализъм]].

От 1901 издава списание „Наш живот“. През 1902 година е [[народен представител]] на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII Народно събрание, което по-късно се превръща в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. След убийството през 1907 г. на задграничните представители на ВМОРО в София [[Иван Гарванов]] и [[Борис Сарафов]], Страшимиров е арестуван закраткоза кратко с обвинение в съучастие. Народен представител и през 1911 (XV НС), 1929 (XXII НС).

Участва в [[Балканска война|Балканската война]] като [[редник]]. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. След войните редактира списание „Наши дни“, което отразява културния живот в България (1921). Създава и редактира (1922 – 1923) „Българска общодостъпна библиотека“. Помага на млади писатели, например на Христо Ясенов, Марко Марчевски и много други. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] (1923) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“ ..."Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, ­ нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима."/. Защитава жертвите на [[Александър Цанков|Цанковия]] терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. През 1924 година е един от редакторите в списанието „Пламък“, в който главен редактор е [[Гео Милев]], издател Марко Марчевски. След няколко броя официално напуска, защото смята, че острият тон на Гео Милев срещу правителството е опасен и се рискува списанието да бъде спряно, както всъщност е станало. След това печата във вестниците „Звезда“ и „Новини“. През 1926 година под редакцията на Страшимиров излиза вестник „Ведрина“.