Разлика между версии на „Балканска федеративна република“

м
редакция без резюме
м ([[: ---> [[)
м
'''Балканската федеративна република''' е политически и философски проект за държавно устройство на [[Балканския полуостров]].
[[Файл:Балканская федерация.png|250px|мини|Проект за Балканска федерация и "Велика„Велика Югославия"Югославия“]]
 
== Зараждане на идеята ==
[[Васил Левски]] също изработва свое виждане за държавното устройство на Балканите след премахването на османската власт над християнските народи на Балканите. [[Космополитизъм|Космополитизмът]] на Левски е широко известен. Принципно Апостолът не е бил противник на братството между народите, друг обаче е проблемът за отношението на Левски към идеята за балканска федерация. Това е сложен въпрос и изисква по-задълбочен и сериозен анализ. Факт е, че никъде в архива на Левски не е засвидетелствано заявление на Апостола в подкрепа на идеята за Балканска Федерация. Левски обаче говори за Балканска република и това дава основание на много изследователи да смятат, че той е бил привърженик на една по-радикална и прогресивна форма на балкански федерализъм, като неразривно е свързвал федерацията и републиката на Балканите, нещо което липсва при Каравелов.
 
[[Христо Ботев]] е последният представител на голямото поколение революционни водачи-идеолози. Обаче днес Ботев сякаш е известен повече като гениален поет от колкото като последния председател на [[БРЦК]], а колкото до героичния му подвиг и мъченическата смърт, тя идеално пасва на поетическата му биография. Така марката поет-революционер е пришита с неговото име, но по-голяма тежест сякаш има първата част. Защо се е случило така? Може би защото Ботев заема мястото на Каравелов като председател на БРЦК точно преди разпадането на организацията. Може би неговите идеи и организационен талант не са имали шанса да се разгънат и проявят в практиката и затова придобиват привкуса на абстрактна теоретическа чудатост. Все пак Ботев внася в българската революционна идеология модерните за времето тонове на утопичния [[Космополитизъм|социализъм]] и [[Космополитизъм|анархизъм]]. При Ботев за пръв път в българската революционно-демократична мисъл федеративната идея се свързва със социализма, връзка, която с времето ще укрепва в здрав взаимоизгоден съюз, който ще бъде бъде разтрогнат чак след провала на федеративните начинания от 1944- – 47 г.
 
== Идеите след Берлинския конгрес ==
Идеята за обединение на Балканите в една държава с републиканско устройство се споменава в съчиненията на [[Карл Маркс]]. Тя е обширно разработена от [[БРСДП (т.с.)|партията на тесните социалисти]] (БРСДП (т.с.) и най-вече от [[Димитър Благоев]] във връзка с [[българския национален въпрос]]. БРСДП (т.с.) особено широко популяризира идеята в навечерието на [[Балканските войни]] и на участието на България в [[Първата световна война]].
 
Българските марксисти вярват, че националното обединение на българите е възможно само по мирен път, чрез създаването на единна федеративна република на територията на целия Балкански полуостров, като по този начин да бъдат естествено потушени териториалните конфликти между балканските държави.&nbsp;<ref>[http://www.sarakt.org/predateli.htm БКП и националния въпрос 1912- – 1924]</ref> В разработения от тях проект за столица на федерацията се сочи [[София]]. Социалистите не предвиждат провеждането на революция за осъществяването на проекта, а смятат, че правителствата на балканските държави ще го осъществят под натиска на [[работническа класа|работническата класа]] от тези страни. БРСДП (т.с.) разглежда федерацията като възможност за създаване на голяма балканска работническа класа, която да разполага с възможността да осъществи [[революция]].
 
[[Владимир Ленин|Ленин]] оценява идеята като „правилна“, но посочва, че би трябвало да се очаква от работническата класа и селячеството, а не от [[буржоазия]]та, да я осъществи.
== Привърженици сред другите народи ==
[[Файл:Mosa Pijade Balkan Federation.jpg|мини|250п|{{cite book |title= За прашањето на Балканската федерација |last=Пијаде |first=Моша |authorlink= Моша Пияде |coauthors= |year= 1949 |publisher= |location=Скопје |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}]]
Влиянието на федеративната идея е силно и сред останалите балкански народи, съседи на България. Виден привърженик на балканския федерализъм в [[Сърбия]] са [[Светозар Маркович]], [[Леонидис Вулгарис]] от [[Гърция]], [[Йон Гика]], [[Йон Братиану]], [[Николае Балческу]] от [[Румъния]]<ref>[http://www.academia.edu/3300154/Peykovska_Hungarian_movement_against_the_1867_Compromise_national_movements_on_the_Balkans_the_Danubian_Confederation_idea_Janos_Asztalos_1869-1871 www.academia.edu]</ref>. В различно време и по различен повод за Балканска федерация са се изказвали [[Лайош Кошут]]<ref>Пак там</ref>, [[Джузепе Гарибалди]], [[Джузепе Мацини]], [[Уинстън Чърчил]], [[Карл Маркс]], [[Владимир Ленин]] и др. Споменатите тук са малка част от привържениците на федерализма. Тези хора&nbsp;– силно значими исторически личности, са виждали Балканската федерация като единственото правилно решение на Балканските проблеми.
 
Федеративната идея на Балканите също така взема различни форми в земите на южните славяни. Тя е най-вече като [[Югославия|югославянска]] идея, сред румънците и унгарците федеративната идея взема форма на Дунавска федерация, който трябва да замени Австро-Унгария като една голяма централноевропейска сила, която да е противовес на [[Германия]], при гърците пък тя се вижда като Източна федерация, която ще замени Османската империя и ще бъде своеобразно възкресение на [[Византия]]. Всяка една народност влага своите надежди и интереси във федеративната идея, което е причина за това типологично разнообразие.
След края на [[Втората световна война]] под ръководството на СССР на Балканите се установяват просъветски режими на управление. В края на август 1944 г. в [[Румъния]] с преврат, ръководен от краля, е свалена диктатурата на [[Антонеску]], страната е окупирана от настъпващите съветски войски, с чиято помощ румънската комунистическа партия овладява властта през 1947 г. На [[9 септември 1944]] г., с помощта на [[Червената армия]], властта в [[България]] е завзета от [[Отечествения фронт]], доминиран от [[БРП]](к). В [[Албания]] партизаните, ръководени от местната комунистическа партия, улеснени от изтеглянето на [[Вермахта]] от Балканите, завземат централната власт през ноември 1944 г. Към май 1945 г. властта в цяла [[Югославия]] също преминава в ръцете на [[ЮКП]] с помощта на български и съветски войски. В [[Гърция]] силната антихитлеристка съпротивителна организация [[ЕЛАС]], доминирана от комунистите, завзема голяма част от страната, включително столицата [[Атина]], след изтеглянето на войските на [[Третия райх]].
 
Тази обстановка подтиква българския министър-председател и водач на БРП (к) [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] да смята, че е настъпил момент за осъществяването на проекта за Балканска федерация. Димитров се ориентира най-вече към Югославия, тъй като смята, че възможността за обединение на България с тази страна е най-голяма. За спойващо звено трябва да послужи [[Социалистическа република Македония]], която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република от [[Пирин]] до [[Шар планина]] (в замяна България ще получи обратно [[Западните покрайнини]]). За целта е стартирана политика на агресивна [[Македонизация в Пиринска Македония|македонизация на българското население в Пиринско]] чрез принудителна смяна на етническото самоопределение, достигнала до регистриране като "македонци"„македонци“ дори на част живеещите в този район български евреи и руснаци-белогвардейски емигранти.
 
Активните преговори между България и Югославия започват през декември 1944 година с активното участие на вицепремиерите [[Едвард Кардел]] и [[Трайчо Костов]]. Югославия предлага включване на България във федерацията с равен статут на Сърбия, Хърватия и останалите републики, а българската страна, подкрепяна и от Сталин, настоява за двустранна федерация между България и Югославия и предпочита нейното постепенно изграждане като се започне с политически и икономически съюз. През януари 1945 година двете страни се отказват от незабавни стъпки за реализиране на федерацията след протести на [[Великобритания]], че България не може да води такива преговори, преди да е сключен мирен договор с нея.<ref name="маринов">{{cite | фамилия-част = Маринов | име-част = Чавдар | автор-част-препратка = Чавдар Маринов | заглавие-част = От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 482- – 486}}</ref>
 
[[Македонизация]]та е проведена с помощта на административни принуда и масирана пропаганда, като вината за нея основно се хвърля върху Георги Димитров. Според отделни данни от мемоаристиката насилията са предимно по инициатива на местните дейци на [[БКП]], а Георги Димитров замисля кампанията само като вълна от културна и политическа пропаганда. В резултат, през 1947 г. между България и Югославия е подписан договор за дружба и сътрудничество.<ref name="маринов"/>
Въпреки ударите, които понася на два пъти идеята за Балканска федерация, след 1947 г. и след разпадането на Югославия, тя отново започва да се появява в общественото пространство, поднесена от различни източници.
 
Така например гръцкият премиер [[Георгиус Папандреу]] през 2003 г., тогава министър на външните работи, в интервю за германския в. „[[Зюддойче цайтунг]]“ говори за съживяването на идеята за балканска федерация сред гръцката общественост. Това негово изказване предизвика бурни реакции в [[Република Македония]] и [[Хърватия]].<ref>[http://www.novinar.net/news/gartciia-gotvi-balkanska-federatciia_Nzk4OzMx.html www.novinar.net]</ref>
 
Френският професор [[Жорж Кастелан]] твърди: „Пътят към Европа минава през „Балканска федерация““<ref>[http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=583&sectionid=6&id=00001 www.segabg.com]</ref>. Той издава история на балканските народи, която се радва на популярност в България.
 
Различни статии на тази тема се появяват и в интернет пространството, например статията на Антон Ж. Иванов, „Балканска конфедерация&nbsp;— – сега?“<ref>[http://aktual.hit.bg/balfed.htm aktual.hit.bg]</ref>
 
== Историография ==
Върху необходимостта от историографски обзор на темата акцентира още Ботев. Мисли по темата намират място в трудовете на Захари Стоянов и по-късно в изследванията на мнозина големи български историци, посветили изследователски усилия на българското възраждане&nbsp;— – такива са Д. Страшимиров, И. Шишманов, Б. Пенев, Х. Гандев, И. Унджиев.
 
Не са много обаче изследванията, които са посветени специално на проблема, като трудовете на Ц. Стоянов, И. Орманджиев, Христу Василе, Коста Църнушанов. Засилено внимание на въпроса е обърнато от представителите на социалистическата мисъл в България, до голяма степен заради факта, че социалистите приемат федеративната идея като част от своята политическа програма. Макар че голяма част от писаното по въпроса от тях да има политически и полемичен характер, срещат се и разработки като трудовете на Х. Кабакчиев и Д. Благоев („Принос към историята на социализма в България“), които имат реални приноси в проблематизирането и изясняването на темата.
== Външни препратки ==
* [http://download.pomagalo.com/68806/ideyata+za+balkanska+federaciya+prez+vyzrajdaneto/?search=36610931 Принос към идеята за балканска федерация през Възраждането] от Димитър Филипов
* [http://www.academia.edu/3300154/Peykovska_Hungarian_movement_against_the_1867_Compromise_national_movements_on_the_Balkans_the_Danubian_Confederation_idea_Janos_Asztalos_1869-1871 П. Пейковска, Политическата дейност на Янош Асталош в българските земи през 1869- – 1871 г. – ИДА, 1994, кн. 68]
 
{{Портал|Македония}}