Петър Алексиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
{{Личност/Революционер
| категория = революционер, военен деец
| кауза = Българска нацонал-освободителна кауза, руска кауза
| подкрепял = [[Руска империя]]
| противник = [[Османска империя]]
| участие = [[Руско-турска война (1877 – 1878)]]: [[Шипченска битка (август 1877)]], [[Шипченска битка (септември 1877)]], [[Битка при Стара Загора]], [[Руско-японска война]] 1904 – 1905, [[Първа световна война]] 1914 – 1917 г., [[Гражданска война в Русия]] 1917 – 1922 г.
| активност = [[1873]] – [[1922]] г.
| известен-с = раняване в ченето (1877), участие в [[Преврат и контрапреврат в България (1886)|Русофилския преврат 1886 г.]]
| награди = орден „[[За храброст]]“, орден [[Георгиевски кръст|„Свети Георги“]] ( Георгиевски кръст за храброст), орден „Свети Владимир“
| прякор = Патриархът (в руската императорска армия), Петър Солдатинът (в опълчението), Старецът (в Червената армия)
}}
| брак =
| деца =
}}
'''Петър Тодоров Алексиев''' е [[Българско опълчение|български опълченец]], руски офицер и революционер през периода на османското владичество.
== Биография ==
Петър Алексиев е роден на 23 януари 1848 г. в гр. [[Болград]], [[Бесарабия]], но е внук и син на преселници от ямболското село [[Бояджик]] и [[Източна Тракия]], избягали оттам през 1830 г. след поредната [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турска война]]. Съученик на генерал [[Данаил Николаев]], той завършва гимназията в Болград през 1867 г., след което постъпва в Одеското Пехотно училище, което завършва през 1873 г. с чин поручик в Руската императорска армия, след което командва рота в Одеския военен гарнизон. Увлича се по българската национално-освободителна кауза. Чете автори, забранени в Русия към които го увлича собствения му командир подполковник Михаил Петряев. Въпреки това е повишен в щабскапитан през 1874 г. През 1877 г., когато [[Русия]] обявява война на Османската империя, Петър Алексиев подава молба до командира на Одеския гарнизон да бъде прехвърлен в Българското опълчение, излизайки в отпуск запазва службата си в руската армия и той става опълченец в Руско-турската освободителна война и през войната преселва заедно с руската армия семейството си в Северна Добруджа. Участва в сражението при [[Шипка]] и е удостоен от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] с [[Георгиевски кръст]] за храброст, изгубвайки в сражението цялото си чене.
През 1879 г. се завръща от отпуск отново в Руската армия, но получава още 2 години отпуск по болест заради ченето си. След освобождението живее за известен период в поробената от Румъния Северна Добруджа в с. Алибекьой, но е прогонен от румънските власти за подписана от него и 10 български първенци петиция до румънското правителство Северна Добруджа да бъде върната на България. След изгонването му от Румъния живее за няколко години във Варна като преселва там и съпругата си и двамата му сина. По време на режима на пълномощията 1881 – 1882 г. подкрепя руските генерали министър-председатели на България [[Леонид Соболев]] с когото лично се познават от Русия и [[Александър Каулбарс]]. Когато [[1886]] г. е извършен военния преврат свалил от власт княз [[Александър Батемберг]] Петър Алексиев подкрепяйки преврата (близък е с капитан [[Анастас Бендерев]] с когото са в постоянна връзка) и все още в състава на руската армия е Завършва академията с чин майор през [[1892]] г. и е изпратен да служи в гр. Казан където командва Умира на [[31 декември]] [[1922]] г. от инфаркт по време на изпълнение на бойна задача в гр. [[Смоленск]] където е и погребан на местното гробище, но през 1946 г. тялото му е пренесено в България. Вуйчо е на Калина Тодорова, по мъж Василева – майката на българския политик и държавник [[Алекси Иванов]].<ref>История на Добруджа, том 3, БАН.</ref> == Списък с ордените и медалите с които е награден Петър Алексиев ==
Line 82 ⟶ 85:
{{Портал|Биографии|История на България|Руска империя|Русия|Украйна}}
{{СОРТКАТ:Алексиев, Петър}}
[[Категория:Български опълченци]]
|