Тодор Бурмов: Разлика между версии

| партия = [[Консервативна партия]]<br>(1834–18841834 – 1884)<br>[[Прогресивнолиберална партия]]<br>(1884–18861884 – 1886)

'''Тодор Стоянов Бурмо̀в''' е виден [[България|български]] [[възрожденец]], борец за [[църковна независимост]] и активен [[политически деец]] след [[Освобождение]]то<ref name="Ташев">{{Ташев|69- – 70}}</ref><ref name="Цураков">{{Цураков|8}}</ref>.

Първоначално Бурмов учи в [[килийното училище]] в [[Габрово]], а през учебната 1845–18461845 – 1846 г. постъпва в Габровското [[взаимно училище]], където негови учители са [[Христо Костович]] и [[Илия Грудов]]. Още в ранните си детски години Тодор Бурмов показва много добри способности и това му дава възможността да замине да учи в [[Русия]]. През 1857 г. завършва Киевската духовна академия със степен [[магистър]]<ref>{{cite book |title= Българският парламент и Българската държавност: 125 години Народно събрание 1879–20051879 – 2005|last= Иван Илчев, Валери Колев, Веселин Янчев |year= 2005 |publisher= Изд. на Софийски университет „Св. Климент Охридски“|pages= 33 }} </ref> и се завръща в Габрово, където работи като [[учител]]. Високообразованият младеж повежда истинска борба със старите учители и чорбаджии за коренна реформа в образователния процес, за въвеждане на нови предмети и методи на преподаване. Благодарение на него, след две години Габровското училище се превръща в едно от най-модерните класни училища в страната.

Едновременно с това Тодор Бурмов започва своята публицистична дейност, публикувайки материали в „[[Цариградски вестник]]“ и списание „[[Български книжици]]“ (1860–18621860 – 1862). През 1860 г. става редактор на „Български книжици“ и на страниците на списанието той поставя въпроса за църковната независимост. През април същата година Тодор Бурмов участва в подготовката на [[Великденска акция|Великденската акция]] и отпечатва специална [[брошура]], озаглавена „Българите и високото гръцко духовенство“, в която аргументира необходимостта от самостоятелна българска църква<ref name="Ташев"/><ref name="Цураков"/>.

През следващите няколко години Тодор Бурмов поема издаването на вестник „[[Съветник (1863 - 1870)|Съветник]]“ (1863–18651863 – 1865) – първият български партиен орган, изразяващ интересите на умереното течение в борбата за църковна независимост. Привърженици на това течение са още [[Найден Геров]], както и ръководителите на [[Одеско българско настоятелство|Одеското българско настоятелство]] и на [[Добродетелна дружина|Добродетелната дружина]]. Те застъпват тезата, че българският въпрос трябва да се реши чрез преговори и отстъпки, като се избягва разрив с [[Патриаршия]]та<ref>{{икона|en}} {{cite book |title= Bulgaria |last= Crampton |first= R. J. |publisher= Oxford University Press |location= 2007|pages= 72 }}</ref>. През 1865 г. вестникът е спрян, но Бурмов продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник „[[Время (вестник)|Время]]“ (1865–18671865 – 1867). Макар и да не е [[революционер]], Тодор Бурмов подкрепя идеята за освобождение чрез радикални мерки, но поставя акцента не върху самостоятелно освободително движение, а върху ролята на Русия.

По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] (1877–18781877 – 1878) е [[ковчежник]] на [[Канцелария за граждански дела]] към щаба на [[Руска армия|Руската армия]]. През 1878 г. е назначен за [[вице-губернатор|вицегубернатор]] на [[Пловдив]], а на следващата година за - – [[губернатор]] на [[София]]. Това предопределя и блестящата му политическа кариера. Княз [[Александър I Батенберг|Батенберг]] го избира за пръв [[министър-председател на България|министър-председател]] на страната<ref name="Gazette">ДВ. [http://dv.parliament.bg/DVWeb/img/1879_BR_00001.pdf?id_=361 Указ № 1 от 5 юли 1879 г.]. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 28 юли 1879 г.</ref>, като едновременно с това е и [[министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]] и управляващ [[Министерство на народното просвещение на България|Министерството на народното просвещение]]. До 1884 г. е един от водачите на [[Консервативната партия]]{{hrf|Crampton|2005|102}}, два пъти е избиран за [[министър на финансите на България|министър на финансите]]. След това се присъединява към [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] на [[Драган Цанков]]. Избиран е за [[народен представител]] (1880), за член на [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]] (1881) и на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавния съвет]] (1881–18831881 – 1883)<ref name="Ташев"/><ref name="Цураков"/>.

През 1883 г. в [[Правителство на Соболев|кабинета]] на генерал [[Леонид Соболев]], както и за няколко дни по време на проруския [[Преврат в България (1886)|преврат]] от 1886 г., той е управляващ [[министър на финансите на България|министър на финансите]]. През 1884 г. се отцепва от Консервативната партия и се присъединява към [[Прогресивнолиберална партия|либералите]] на [[Драган Цанков]]. При либералите Бурмов оглавява министерството на финансите (1884–18861884 – 1886) в правителството на митрополит [[Правителство на митрополит Климент (1886)|Климент]]<ref name="Ташев"/><ref name="Цураков"/>. Член е на Кодификационната комисия (1884–18851884 – 1885) и активен участник в политическите борби (1885–19061885 – 1906). Редактор е на вестник „[[Витоша (вестник)|Витоша]]“, „[[Български глас (1879 – 1883)|Български глас]]“ и русофилския „[[Светлина (1886)|Светлина]]“<ref name="Ташев"/><ref name="Цураков"/>. Оттегля се от политическия живот след 1886 г.

Освен огромния принос за възраждането на българската нация и развитие на родната публицистика Тодор Бурмов оставя в наследство и достойни продължители на своя род. Той се жени през [[1861]] г. за Марионка (Мария) Иванова Първова-Золотович (1835–19161835 – 1916), племенница на търговеца [[Георги Золотович (общественик)|Георги Золотович]], която му ражда 4 дъщери.