Разлика между версии на „Пункт за базиране – Варна“

Преживял най-тежкия си период от около 20 години след Ньойския договор, който всъщност го ликвидира, военният флот намира сили да участва активно във Втората световна война. До 1925 г. във Варна се базират новите стражеви кораби „Беломорец“ и „Черноморец“, четири ведети (катери) и учебния кораб „Асен“. В навечерието на войната във флотския район са доставени 3 торпедни катера тип „Люрсен“ и 4 – тип „Пауер“, 2 минни заградителя – „Дунав“ и „Свищов“ и 12 миночистачни катера, построени във флотския арсенал. В първата част на войната, като съюзник на Германия, флотът отбранява крайбрежието, минира акватории, охранява конвои и води борба с подводниците на противника. След включването на България в антихитлеристката коалиция от 1944 до 1948 г. военните моряци, предимно от базата, изпълняват важна военнополитическа и икономическа задача – водят борба с минната опасност на Черно море и Дунав. Унищожени са хиляди мини, преведени зад трал са десетки конвои, отново са дадени жертви. Един от най-отличилите се през войната кораби – миночистачът „Христо Ботев“, и днес е в състава на базата като спомагателен катер.
 
След войната Военноморска база Варна многократно получава кораби и техника предимно от бившия Съветски съюз, [[Полша]], ГДР и от собствено производство. В нея служат най-големите бойни кораби – два ескадрени миноносеца, три стражеви кораба, една фрегата, корвети, миночистачи, торпедни катери, спомагателни кораби. Част от корабите, усвоявани в базата, след това попълват морските поделения в Бургас, Созопол и Балчик. В периода след 1950 г. във Варна се съсредоточават последователно 2 проекта торпедни катери, които през 601960-те години стават основата на съединението леки сили в Созопол.
 
Базата развива своята структура, усвоява нови задачи, формира кадри, усъвършенства военноморската наука. Хиляди млади хора се учат на мъжество, професионализъм и родолюбие. Един от тях – старшина I степен Димитър Димитров, на 4 март 1965 г. с цената на живота си спасява екипажа и кораба, на който служи, от гибел.
След първия командир на Морската част – французинът на българска служба капитан II ранг [[Пол Пишон]], още 32 флотоводци са били начело на поделението. То дава на България повече от половината адмирали, получили това звание за цялата история на флота.
 
Най-големият кораб във флотската летопис – ескадреният миноносец „Георги Димитров“ за първи път през 1957 г. напуска пределите на Черно море, за първи път през 1966 г. поход в Средиземно море извършват стражевите кораби „[[Дръзки]]“ и „[[Смели]]“, а кораби от съединението многократно осъществяват бойна подготовка в отдалечени райони, участват в крупни национални и международни учения. С кораби от Черноморския флот на СССР са осъществени плавания на 8 обединени ескадри в Средиземно море (1980 – 1987 г.) и 2 в Черно море (1988 и 1989 г.).
 
Днес в състава на базата влизат щаб; патрулен, миночистачен и спомагателен дивизион; хидрорайон; свързочно и радиотехническо поделение; ремонтна работилница и други обслужващи поделения; брегова батарея; крайбрежни постове. Базата разполага с оперативен център, учебни кабинети, полигон за обучение на водолази, видеоцентър, киносалон, спортен комплекс.
 
== Командири ==
* [[Димо Денев]] – 70(1970-те години)
* [[Христо Контров]] (?)
* [[Петър Петров (вицеадмирал)|Петър Петров]] (1992 – 1994)
* Капитан I ранг [[Емил Люцканов]] (? - 2001)
* Капитан I ранг [[Пламен Манушев]] (2001 – 2003)
* Капитан I ранг [[Румен Николов (офицер)|Румен Николов]] (2006 – 2009)
* Комодор [[Емил Ефтимов]] (2009 – 2011)
* Капитан І ранг [[Коста Андреев]] (2011 – 2012, изпълняващ длъжността)
* Капитан І ранг Тодор Йотов (2012 – 2014)
* Капитан І ранг [[Камен Кукуров]] (април 2014 – ноември 2014)
* Капитан І ранг Георги Георгиев (от 2014 -г.)
 
== Източници ==
{{Портал Военна история на България}}
 
[[Категория:Военноморски бази на България|Варна]]
[[Категория:Пристанища във Варна]]