Уикипедия

Беси: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-el,la}} => {{lang|el,la}}
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Бесите''' ({{lang|el|Βησσοί,Βιεσσοι,Βέσσοι}}; {{lang|la|Bessi, Biessi}}) са жречески род от тракийското племе на [[сатри]]те, пазители на [[Прорицалище на Дионис|прорицалището на Дионис]], което според античните сведения се е намирало в [[Кушница|Пангей]], а според съвременните изследователи става въпрос за Родопа. Съществуват и други предположения за местоположението на храма – в планината [[Боздаг]] в границите на някогашните сатрийски земи.
 
Първи за прочутия храм споменава [[Херодот]]<ref>Херодот.История, VII -111</ref>. ''"Сатрите„Сатрите, доколкото знам - – пише Херодот - – не са били подчинени никога на никого и единствени от [[траки]]те продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в [[Делфи]]; няма нищо различно"различно“.''
 
Едно друго сведение за прорицалището на [[Дионис]] през I век пр.н.е. е оставено от римския историк [[Светоний|Светоний Транквил]]. В съчинението си ''"Дванадесетте„Дванадесетте цезари"цезари“'' той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император [[Октавиан Август]], предвождал по това време легионите из пределите на [[Тракия]]: ''"...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като [[вино]]то се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - – знамение като това, което получил и самият [[Александър Македонски|Александър Велики]], когато принасял жертва на същия този олтар"''.
 
В прорицалището били съхранявани дъсчици с писанията на Орфей. Според [[Амбросий Теодосий Макробий]] култът към [[Дионис]], когото траките наричали [[Сабазий|Себадий]], се почитал на върха Зилмисос в кръгла сграда с отвор в покрива, откъдето да проникват слънчевите лъчи.
Ред 9:
Трудно е да се определи точното местонахождение на светилището на [[Дионис]], но в последно време сред българските археолози се предпочитат две хипотези: че то се е намирало в [[Перперикон]] или че е било в [[Беланташ|Белинташ]], където също са открити интересни следи от старо тракийско светилище. И двете, не съвпадат с текстовете оставени от летописеца на Ал. Македонски, а именно за близостта на храма с планината Орбели /днешната Пирин/.
 
По-късно наименованието "беси"„беси“ се разпространява върху всички [[траки]] в [[Родопи]]те, докато определението "„[[сатри]]"“ е забравено.
Има теория, че името "беси" им е дадено поради уседналия им начин на живот, за разлика от скитите (които тогава са били номадски племена) – Βησσοι, Βιεσσοι, Βέσσοι отговаря на тракийската дума вес, вис – село, стан, място където се остава; санскритските виса, васа – село, стан, място където се остава, а също и на старобългарската дума вьсъ – село, селище, място.▼
 
▲Има теория, че името "беси"„беси“ им е дадено поради уседналия им начин на живот, за разлика от скитите (които тогава са били номадски племена) – Βησσοι, Βιεσσοι, Βέσσοι отговаря на тракийската дума вес, вис – село, стан, място където се остава; санскритските виса, васа – село, стан, място където се остава, а също и на старобългарската дума вьсъ – село, селище, място.
Един от основните градове на бесите е тракийското селище [[Бесапара]] (дн. с. [[Синитово]], [[Община Пазарджик]]) - пътна станция на централния път [[София|Сердика]] – [[Филипопол]].▼
 
▲Един от основните градове на бесите е тракийското селище [[Бесапара]] (дн. с. [[Синитово]], [[Община Пазарджик]]) - – пътна станция на централния път [[София|Сердика]] – [[Филипопол]].
 
В периода на завоеванията и експанзията на [[Римска империя|Римската империя]] в [[Тракия]] римляните взимат светилището на Дионис и го дават на [[одриси]]те, за да създадат разногласие между одрисите и бесите, които са представлявали сериозна заплаха за Рим със своето свободолюбие и храброст. Това става повод за много големи недоволства и предизвиква въстанието на бесите срещу [[Рим]] през 15 г. пр.н.е. начело с главния жрец на светилището [[Вологес]]. През второто въстание през 11 г. пр.н.е. обаче те били разбити и ликвидирани напълно{?}, като някои от тях се преселили в [[Добруджа]], за което свидетелства [[Овидий]] в TRISTIA III.10 (Овидий е могъл да ги срещне при изгнанието си в Томи, което се е намирало в Северна Добруджа).
 
Плиний Стари съобщава за няколко племена на бесите между реките Струма и Места <ref>Pliny IV.xi-40</ref>.
 
Друга група беси е спомената от Клавдий Птолемей, който ги разполага между река Висла и Карпатите <ref>[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html penelope.uchicago.edu]</ref>.
 
Може би са съществували поне четири отделни групи беси, понеже за тях е използвано определението Τετραχωρίται – тетрахорити (τετρα = четири, χώρα= област, обиталище, землище) <ref>St.Byz. c.618, Strabo, 7. fr. 59</ref>.
 
След християнизирането на Тракия Библията била преведена на тракийски език (наричан от някои автори „език на бесите“), поради което съвременните учени са дали на този превод условното име [[Библия Бесика]]; (Biblia Bessica). Запазени са сведения за манастири, в които езикът на бесите се използвал в богослуженията. Според житието<ref>[http://www.ewtn.com/library/MARY/THEOCENO.HTM www.ewtn.com]</ref> на св. [[Теодосий Общожител]] (423- – 527 г.) от [[Симеон Метафраст]] един от тези манастири се намирал в местността Кутила на брега на [[Мъртво море]]: „''Теодосий, тоя мъдър мъж, подрежда по подобие на някогашния Веселеил, строителя на свещената скиния, извънредно умело и хубаво своя манастир и съгражда в него четири храма. От тях единия предоставил на тия, които си служат с гръцки език, и там бил възгласян божият химн от самия него и от останалите отци. Във втория храм отправяли бесите на свой език молитви към общия на всички ни Господ. Арменците получили третия храм, в който и те на бащин език поднасяли Богу химни. А последният и четвъртият храм, който бил построен на страна от останалите три храма, предоставил на завладените от демона и изобщо на умопобърканите, и там отправяли и те своите молитви към Всевишния, колкото пъти им се възвръщало съзнанието, като били съпровождани от тия, които ги обслужвали.''“
 
== Източници ==
''Светилището на Дионис на Перперикон'' – Николай Овчаров, Даниела Коджаманова, Милен Камарев, изд. "Попгеоргиеви и сие" ISBN 954-9750-12-4.▼
Извори: Herodotus, Historiae, Book 7 section 111 line 5 (TLG).▼
Svetonii, Vita Caes., II, 94, 5-6 (http://www.logoslibrary.eu).
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Литература ==
▲* ''Светилището на Дионис на Перперикон'' – Николай Овчаров, Даниела Коджаманова, Милен Камарев, изд. "Попгеоргиеви„Попгеоргиеви и сие"сие“ ISBN 954-9750-12-4.
▲Извори:* Herodotus, Historiae, Book 7 section 111 line 5 (TLG).
* Svetonii. [http://www.logoslibrary.eu, Vita Caes., II, 94, 5 – 6].
 
{{Портал|Македония}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Беси“.