Разлика между версии на „Битка при Гетисбърг“

редакция без резюме
({{lang-en}} => {{lang|en}})
[[Файл:Meade_and_Lee.jpg|мини|300px|[[Джордж Гордън Мийд|Джордж Мийд]] и [[Робърт Лий]]]]
 
Скоро след голямата победа на Армията на Северна Вирджиния над Армията на Потомак [[Битка при Чансълърсвил|при Чансълърсвил]] (30 април – 6 май 1863 г.) [[Робърт Лий]] решава да предприеме второ нахлуване на територията на Севера (първото е неуспешният [[Мерилендски поход]] през септември 1862 г.) Такъв ход би разстроил военното планиране на Съюза и при значителен успех би могло да компенсира евентуално поражение на Конфедерацията при обсадения [[Виксбърг]], [[Мисисипи]] и да накара политиците от Севера да се замислят за мир. Такъв поход би позволил на южняците да живеят от продоволствието на Севера и да облекчат опустошената от войната [[Вирджиния]]. Армията на Лий от 72 000 човека би могла да застраши [[Филаделфия]], [[Балтимор]] и [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]] и да засили движението за мир на Север.<ref>Coddington, сс. 8–98 – 9; Eicher, с. 490.</ref> Той наскоро е разбрал как генерал-майор [[Джордж МакКлелан]] е спрял нахлуването му в [[Мериленд]] през [[1862]] г. в [[битка при Антиетам|битката при Антиетам]], преди да може да събере армията си: като се е сдобил с тайна заповед на Лий, която е описвала намеренията му. Това вдъхва увереност на Лий, че без такава помощ генерал-майор [[Джоузеф Хукър]], който Лий счита за плах и неуверен командир, доста по-трудно би могъл да го спре.
 
На 3 юни армията на Лий започва да се придвижва на север от [[Фредериксбърг]], [[Вирджиния]]. За да увеличи ефективността на командването Лий реорганизира армията си от два в три корпуса. Генерал-лейтенант [[Джеймс Лонгстрийт]] запазва командването на Първи корпус. Корпусът на загиналия вследствие на приятелски огън в битката при Чансълърсвил генерал-лейтенант [[Томас Стоунуол Джаксън]] е разделен на две, като Втори корпус отива под командването на генерал-лейтенант [[Ричард Юел]], а новият Трети корпус е поставен под командването на генерал-лейтенант [[Амброуз Хил]]. Кавалерийският корпус е под командването на генерал-майор [[Джеб Стюарт]]<ref>Eicher, p. 491</ref>. Съюзната Армия на Потомак под командването на генерал-майор [[Джоузеф Хукър]] се състои от седем пехотни корпуса, кавалерийски корпус и артилерийски запас с обща численост 94 000 души.<ref name=BM125/>
 
=== Въздействие върху Конфедерацията ===
Надеждата на президента на Конфедерацията, [[Джеферсън Дейвис]], че неговият пратеник, вицепрезидентът на Конфедерацията Александър Стивънс, ще пристигне във Вашингтон по време, в което армията на Лий ще се е насочила към града от север, е разбита и Линкълн отказва да приеме Стивънс. По време на последните часове на битката той се доближава до линиите на Съюза при Норфък, Вирджиния, с официалната задача да преговаря за размяна на пленници и други сродни въпроси, но историкът Джеймс МакФерсън предполага, че Стивънс е имал поръка да води представи предложения за мир. Чувайки за резултатите от битката при Гетисбърг, Линкълн отказва да пусне Стивънс през линията. Надеждата за признаване на Конфедерацията от европейските сили също е разбита, а стойността на ценните книжа на Юга се срива. „Европейските инвеститори даваха на Джони Реб около 42 % шанс в началото на 1863 г. Новините за сериозността на скъпо струващите загуби при Гетисбърг/Виксбърг водят до разпродажба на бунтовнически облигации и вероятността за Южна победа спада до 15 % към края на 1863 г.“ <ref>[http://web.archive.org/web/20090318221938/http://www.ekh.lu.se/ehes/paper/Did%20Johnny%20Reb%20have%20a%20Fighting%20Chance.pdf www.ekh.lu.se]</ref>
 
След войната Гетисбърг става фокус на [[Загубената кауза на Конфедерацията|Загубената кауза]], движение на писатели като Едуард Полард и Джубал Ърли, за да обясни причините за конфедеративното поражение във войната. Фундаментален постулат на техния аргумент е, че Югът е бил обречен поради огромното преимущество в хора и индустриална мощ, притежавана от Севера. Те обаче твърдят също така, че тя страда, защото Робърт Лий, който до онова време е бил почти непобедим, е предаден от провали на някои от ключовите му подчинени при Гетисбърг: Юел, защото не превзема Семетери хил на 1 юли; Стюарт, за лишаване на армията от кавалерийско разузнаване за ключова част от похода и особено Лонгстрийт, за това, че не напада на 2 юли толкова рано и толкова мощно, колкото Лий първоначално е възнамерявал. От тази позиция на Гетисбърг се гледа като на голяма изгубена възможност, в която решителна победа от страна на Лий би могла да означава края на войната в полза на Конфедерацията.<ref>Gallagher, ''Lee and His Generals'', с. 207–208207 – 208; Sears, с. 503; Woodworth, с. 221. Gallagher's essay „Jubal A. Early, The Lost Cause, and Civil War History: A Persistent Legacy“ in ''Lee and His Generals'' is a good overview of the Lost Cause movement.</ref>
 
=== Гетисбъргско обръщение ===
Преди Гетисбърг, Робърт Лий си установил репутация като почти непобедим генерал, постигайки победи срещу превъзхождащи сили, въпреки че обикновено с големи жертви за армията си; по време на [[Седемдневни битки|Седемдневните битки]], Северновирджинската кампания (включително [[втора битка при Бул Рън|втората битка при Бул Рън]]), [[битка при Фредериксбърг|Фредериксбърг]] и [[битка при Чансълърсвил|Чансълърсвил]]. Само Мерилендската кампания с тактически нерешителната [[битка при Антиетам]], е по-малко от успешна. Следователно историците се опитват да обяснят как победната поредица на Лий е прекъсната толкова драматично при Гетисбърг. Изтъкваните основни фактори за загубата на Лий са: (1) Прекалената увереност на Лий в непобедимостта на мъжете си; (2) представянето на подчинените си, и неговото управление на подчинените си; (3) здравни проблеми и (4) представянето на противника му, Джордж Г. Мийд и Армията на Потомак.
 
През целия поход Лий е повлиян от вярването, че неговите мъже са непобедими; повечето от опита му с Армията на Северна Вирджиния го убеждава в това, включително голямата победа при Чансълърсвил в началото на май и разгрома на войските на Съюза при Гетисбърг на 1 юли. Тъй като духът играе важна роля за военната победа, когато други фактори са изравнени, Лий не иска да охлади желанието на армията си да се бие и се противопоставя на предложения, главно от Лонгстрийт, да се оттегли от наскоро превзетия Гетисбърг, за да избере по-благоприятна позиция за армията си. Военният кореспондент Питър Александър пише, че Лий „действа, вероятно с впечатлението, че неговите войници са способни да превземат всяка позиция, колкото и трудна да е. Ако е такъв случаят, той допуска грешка, грешка, която и най-способният командир обаче може да допусне.“. Самият Лий се съгласява с тази преценка, пишейки до президента Дейвис: „Не може да се упрекне армията за провала си да постигне това, което беше проектирано от мен, нито пък трябва да бъде мъмрена за неразумните очаквания на обществото; само аз съм за упрек, за това, че може би очаквах твърде много от нейното мъжество и храброст.“<ref>Sears, сс. 499–500499 – 500; Glatthaar, с. 287; Fuller, с. 198, заявява, че „прекалената увереност в превъзходството на неговите войници над врага го беше обладало.“</ref>
 
Най-противоречивите оценки на битката се отнасят до представянето на подчинените на Лий. Доминиращата тема на писателите от Загубената кауза и на много други историци, е че старшите генерали на Лий са го провалили по решаващ начин, директно предизвиквайки загубата на битката; алтернативната гледна точка е, че Лий не е управлявал подчинените си адекватно и следователно не е компенсирал за техните недостатъци.<ref>Например Sears, с. 504: „В крайния анализ, неспособността на Робърт Е. Лий да управлява генералите си е в сърцевината на проваления поход.“ Glatthaar, сс. 285–86285 – 86, критикува неспособността на генералите да координират действията си като цяло Fuller, с. 198, заявява, че Лий „не поддържал контрол над операциите“ на армията си</ref> Двама от командирите му на корпус – Ричард Юел и А. П. Хил – едва наскоро са били повишени и не са напълно свикнали със стила на командване на Лий, в който той доставя само общи цели и напътствия на бившия им командир, [[Стоунуол Джаксън]]; Джаксън ги превръща в детайлни, специфични заповеди на своите дивизионни командири.<ref>Fuller, p. 195, например се отнася до заповедите към Стюарт „са неясни както обикновено“ Fuller, p. 197, пише „Както беше обичаят [на Лий], той разчита на вербални инструкции и оставя всички детайли на подчинените си."</ref> И четиримата основни командири на Лий получават критика по време на похода и битката.<ref>Woodworth, сс. 209–10209 – 10.</ref>
 
* [[Джеймс Лонгстрийт]] страда най-много от гнева на авторите от Загубената кауза не най-малко, защото той директно критикува Лий след войната и става републиканец. Критиците му го обвиняват, че напада много по-късно отколкото Лий е възнамерявал на 2 юли, прахосвайки възможност за удар срещу Армията на Съюза преди отбранителните ѝ позиции да са се втвърдили. Те също поставят под въпрос неговия недостиг на мотивация да нападне силно на 2-ри и 3 юли, защото се е застъпвал за маневриране на армията до място, където ще принудят Мийд да ги нападне. Алтернативното гледище е, че Лий е в близък контакт с Лонгстрийт по време на битката, съгласява се с отлаганията на сутринта на 2 юли и никога не критикува представянето на Лонгстрийт.
* [[Джеб Стюарт]] лишава Лий от кавалерийско разузнаване през по-голямата част от похода, като взема своите три най-добри бригади на път, далеч от армията. Това води до изненадата на Лий от енергичното преследване на Хукър; срещното сражение на 1 юли, което ескалира в пълна битка преждевременно и също предотвратява Лий да разбере пълното разположение на врага на 2 юли.<ref>Sears, с. 502.</ref>
* [[Ричард Юел]] е универсално критикуван за това, че не превзема възвишението следобеда на 1 юли. Заповедите на Лий са Юел да действа „ако е осъществимо“. Много историци предполагат, че Стоунуол Джаксън, ако беше оцелял Чансълърсвил, би агресивно завзел хълма Кълпс хил, с което ще да направи хълма Семетери хил неотбраняем и да промени целия изглед на битката. По-различно издадена заповед от Лий би могло да накара подчинения да действа.<ref>McPherson, с. 654; Coddington, сс. 317–19317 – 19; Eicher, сс. 517–18517 – 18; Sears, с. 503.</ref>
* [[Амброуз Хил]] получава критика за неефективното си представяне. Неговите действия водят до началото и след това до ескалирането на битката на 1 юли, въпреки заповедите на Лий да не се докара генерално сражение (въпреки че историците сочат, че Хил е държал Лий осведомен за действията си през този ден). Болест обаче предотвратява участието му в останалата част от битката и Лий предприема изричната стъпка да вземе войски от корпуса на Хил и да ги даде на Лонгстрийт за Щурма на Пикет.<ref>Sears, pp. 502–503502 – 503.</ref>
 
В допълнение към болестта на Хил, представянето на Лий е повлияно от собствените му болести, които се предполагат като болки в гръдния кош поради [[ангина пекторалис|ангина]]. Той пише на [[Джеферсън Дейвис]], че физическото му състояние му е попречило да има пълен надзор над бойното поле.<ref>Sears, с. 500.</ref>
* Като последен фактор е, че Лий се изправя срещу нов страховит противник в лицето на [[Джордж Гордън Мийд]] и Армията на Потомак се бие добре на домашната си почва. Макар и нов като командир на армията, Мийд разполага силите си относително ефективно; разчитайки на силни подчинени като [[Уинфийлд Ханкок]] да вземе решения, където и когато са необходими; възползва се от отбранителните позиции; пъргаво премества отбранителните ресурси на вътрешни линии, за да парира силни заплахи и за разлика от някои от предшествениците си, държи позицията си през цялата битка в лицето на яростни конфедеративни атаки. Лий е цитиран преди битката, казвайки, че Мийд „няма да допусне големи грешки на моя фронт, а ако аз направя такава ... бързо ще се възползва от нея.“ Това предсказание се оказва вярно при Гетисбърг. Стивън Сиърс пише: „Факт е, че Джордж Г. Мийд неочаквано и срещу шансовете, напълно превъзхожда Робърт Е. Лий при Гетисбърг.“ Едуин Кодингтън пише, че войниците на Армията на Потомак получават чувство за триумф, което пораства в неугасима увереност в себе си.„ Мъжете знаят какво могат да направят при крайно компетентен генерал; някой с по-малко способности и кураж би загубил битката.“<ref>Sears, с. 506; Coddington, с. 573.</ref>
 
Мийд също има своите критици. Подобно на Лий Мийд получава пристрастни нападки за представянето си при Гетисбърг, но има нещастието да ги преживее лично. Поддръжници на неговия предшественик, генерал-майор [[Джоузеф Хукър]], гълчат Мийд пред Съвместната комисия за воденето на войната на [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ]], където радикални републиканци подозират, че Мийд е „медена глава“ (демократ, с позиция за сключване на мир) и се опитват да го лишат от командването. Даниъл Сикълс и Даниъл Батърфийлд обвиняват Мийд, че е планирал да отстъпи от Гетисбърг по време на битката. Повечето политици, включително Линкълн, критикуват Мийд за хладното му преследване на Лий след битката. Някои от най-компетентните подчинени на Мийд—[[Уинфийлд Ханкок]], Джон Гибън, Гуверньор Уорън и Хенри Хънт, всичките герои от битката—защитават Мийд на хартия, но Мийд е огорчен от цялото преживяване.<ref>Sears, сс. 505–507505 – 507.</ref>
 
== Споменаване върху американска марка и монета ==