Разлика между версии на „Анастас Христов“

редакция без резюме
м (замяна с n-тире)
 
== Биография ==
Роден е в 1876 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.<ref>Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281</ref> Дядо му [[Ангел Хаджиилиев]] е изтъкнат български общественик и дарител, а прадядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ век в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създатели­те на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в [[Лозана]] в 1899 година.<ref name="Танчев 60">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 60 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. След това е секретар на [[Солунска българска община|Солунската българска община]] в 1901 – 1902 година.<ref>Геор­гиев, Величко и Стайко Три­фонов. История на българите 1878–1944 в документи. Т. 1. Ч. 2. София, 1996, стр. 524</ref> В учебната 1902/1903 година е директор на българските[[Прилепско училищабългарско вкласно роднияучилище|Прилепското мубългарско Прилепкласно училище]].<ref>{{cite book |title= Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ |last= Трайчевъ, |first= Георги. Градъ|authorlink= Прил{{Уникод|ѣ}}пъ.coauthors= С.,|year= 1925, стр.|publisher= Печатница „Фотиновъ“ № 1 |location= София|isbn= |pages= 132 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%20%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF.pdf |accessdate= |quote= |lang= |lang-icon= }}</ref>
 
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> и за член на Централното бюро на организацията.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> Кандидат е от Битол­ско в изборите за [[Отомански парламент]] в 1908 и в 1912 година.
== Бележки ==
<references />
 
{{пост начало}}
{{пост| [[Прилепско българско класно училище|директор на Прилепското българско класно училище]]<br/>|1902|1903|[[Димитър Поппандов]]|[[Илия Иванов (революционер)|Илия Иванов]] (и. д.)}}
{{пост край}}
 
{{Портал|Македония}}