Бостънско чаено парти: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
}}
'''Бостънското чаено парти''' ({{lang|en|The Boston Tea Party}}) представлява политически и тръговски протест на [[колония|колонистите]] от [[Бостън]] срещу икономическата политика на [[метрополия]]та [[Кралство Великобритания]] и монопола на [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]] върху доставките на чай за колониите на
Протестът от четвъртък, [[16 декември]] [[1773]] г.<ref>Smith, George (17 January 2012). ''[https://www.libertarianism.org/publications/essays/excursions/boston-tea-party The Boston tea party].'' The institute for humane studies and libertarianism.org. </ref> се изразява в унищожаване на голям товар с пресован британски [[чай]], натоварен на корабите в пристанището на [[Бостън]]. Поводът за него е отказът на официалните власти в Бостън да върнат три корабни товара с чай на Великобритания. Бостънското чаено парти става емблематично в [[История на САЩ|американската история]] и допринася за започването на [[Американска война за независимост|Войната за независимост]] на [[Съединените американски щати]].
== Предистория ==
Бостънското чаено парти е резултат на два проблема, стоящи на дневен ред в Британската империя през 1765 г. – непрекъснатите разногласия за участието в парламентарната власт на британските колонии в Америка (които нямат изборни представители), и финансовите проблеми в [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]], притежаваща изкуствено създаден [[монопол]] върху вноса на някои стоки в колониите на империята. Отказът на британците да разрешат тези въпроси в крайна сметка довежда до революция в колониите.<ref>Benjamin L. Carp, ''Defiance of the Patriots: The Boston Tea Party and the Making of America'' (2010) ch. 1</ref>
=== Чаена търговия до 1767 г. ===
Тъй като през 17 век европейските вкусови предпочитания към чая стават по-разнообразни, се оформят конкуриращи се компании за внос от [[Китай]].<ref>Labaree, ''Tea Party'', 3–4.</ref> През 1698 г. английският парламент дава [[монопол]]ни права на Източноиндийската компания за внос на чай.<ref>Knollenberg, ''Growth'', 90.</ref> Когато той става популярен в британските колонии, парламентът успява да ликвидира чуждестранната конкуренция чрез гласуването през 1721 г. на закон, който изисква от колонистите да внасят чай само от метрополията. На Източноиндийската компания е забранено да внася директно чай в колониите – по закон, компанията трябва да го продава на търгове на едро в Англия, откъдето британски фирми го закупуват, експортират в колониите и препродават на търговци в Бостън, [[Ню Йорк]], [[Филаделфия]] и [[Чарлстън (Южна Каролина)|Чарлстон]].<ref>Labaree, ''Tea Party'', 8–9.</ref>
До 1767 г. Източноиндийската компания плаща данък ''ад валорем'' на около 25% върху чая, който тя внася във Великобритания.<ref>Labaree, ''Tea Party'', 6–8; Knollenberg, ''Growth'', 91; Thomas, ''Townshend Duties'', 18.</ref> Парламентът налага допълнителни данъци върху чая, продаван за консумация във Великобритания. Тези високи данъци, съчетани с факта, че чайът, внесен в Холандската република, не се облага с данък от холандското правителство, означава, че британците и британските американци биха могли да купуват [[Контрабанда|нелегално]] холандски чай на много по-ниски цени. Най-големият пазар за незаконен чай е Англия - до 1760 г. Източноиндийската компания губи 400 000 британски лири годишно заради контрабандисти във Великобритания, но холандският чай също бива внесен контрабандно в британска Америка в значителни количества.<ref>Labaree, ''Tea Party'', 6–7.</ref>
== Източници ==
<references />
{{Commons|Boston Tea Party}}
| |||