Неделя Петкова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Според документални източници Неделя Петкова е омъжена на 19, а не на 12 години: http://macedonia.kroraina.com/bmark/np/np_1.html
Редакция без резюме
Ред 23:
Неделя Петкова е родена на 13 август през 1826 г. в гр. Сопот. Моминското име е Неделя Делюва Гульова.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/np/index.html Петкова, Неделя. Спомени. София, 1987.]</ref> Получава елементарна грамотност по [[Ланкастърски метод|взаимоучителната метода]] в [[Соппетко отски девически манастир|Сопотския девически манастир]], след което се самообразова. Едва на 19 години е омъжена за най-малкия вуйчо на [[Васил Левски]], търговецът Петко Караиванов, който по-късно умира от холера и оставя Неделя с пет деца, бременна с шесто. По препоръка на [[Найден Геров]] става учителка в новооткритото девическо училище в [[София]] (1858 – 1861), където работи със [[Сава Филаретов]]. Неделя Петкова среща много трудности, но след година вече има 200 ученички. По-късно е учителка в [[Самоков]] (1862 – 1864), [[Кюстендил]] (1864 – 1865), [[Прилеп (град)|Прилеп]] (1865 – 1866), [[Охрид]] (1868 – 1869), [[Велес]] (1870 – 1871).
[[Файл:Letter from Nedelya Petkova to the Bitolya Bulgarian Municipality 1867.jpg|ляво|мини|250п|Писмо на Неделя Петкова до [[Битолска българска община|Битолската българска община]], 1 септември 1867 г.]]
В Прилеп е назначена за учителка на 1 юли 1865 година, като [[Прилепско българско девическо класно училище|девическото училище]] се помещава в къщата на Тощовци до черквата.<ref>{{cite book |title= Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ |last= Трайчевъ |first= Георги |authorlink= |coauthors= |year= 1925 |publisher= Печатница „Фотиновъ“ № 1 |location= София|isbn= |pages= 137 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%20%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF.pdf |accessdate= |quote= |lang= |lang-icon= }}</ref> Тя организира за първи път в Прилеп честване на празника на Светите братя Кирил и Методий,. а въвВъв Велес се включва в местния революционен комитет. Пратеник на Васил Левски пристига в дома на Неделя и ѝ поставя задачата да изработи знаме, за което ѝ е изпратен модел. За да завършат работата си навреме тя и дъщеря ѝ, Станислава, работят денонощно. Хазяйнът им, Георги Колев, ги предупреждава, че са разкрити и те навреме скриват и спасяват знамето, което е използвано по-късно в [[Разловско въстание|Разловското въстание]]. След разкриване на участието и&#768; в комитета, тя е изгонена от града и с подкрепата на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] основава смесено българско училище във Вардарския квартал на [[Солун]].<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 39q 45 сл.]</ref> Участва в борбата на местното население срещу [[гъркомани]]те, създава женски и благотворителни дружества, съдейства за изпращането на български девойки на учение в [[Русия]].
</ref> Участва в борбата на местното население срещу [[гъркомани]]те, създава женски и благотворителни дружества, съдейства за изпращането на български девойки на учение в [[Русия]].
 
След [[Освобождение на България|Освобождението]] живее в [[Кюстендил]] (1878), а през 1879 година се заселва в София. През 1883 г. се установява в [[Ракитово]] и работи за просветата на [[Чепинска котловина|чепинските]] българи. Умира в София на 1 януари 1894 г.