Свръхпроводимост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кор.
ред.
Ред 4:
Явлението е открито през [[1911]] г. от холандския физик [[Хейке Камерлинг Онес]], кой изследва [[електрическо съпротивление|съпротивлението]] на чист [[живак]] при ниски температури. В 1986 г. [[Йохан Георг Беднорц| Беднорц]] и [[Карл Мюлер|Мюлер]] установяват свръхпроводимост на сплави при температури, значително по-високи от известните до тогава, което се оказва от различен тип. Оттогава става общоприето различаването на „класическа“ и високотемпературна свръхпроводимост.
 
Класическите свръхпроводници имат критична температура до около 30 [[келвин]]а (–243,15 °C), но при някои известни сплави и състави е възможно тя да бъде увеличена ([[високотемпературна свръхпроводимост]]).
Свръхпроводниците намират различни приложения в [[техника]]та. Те могат да се използват като електромагнити, проводници в електрически вериги, в медицината и други.
 
{| class="wikitable"
Тъй като те нямат съпротивление, провеждането на електричество през тях ще се извършва без загуба на енергия във формата на топлина. Теоретично използването на свръхпроводници при доставката на електричество по електропреносната мрежа би намалило генерирането на [[въглероден диоксид]] и други замърсители при добива на [[електричество]] и би било по-икономично, тъй като ще се елиминира загубата на електричество като разсеяна топлина в проводниците.
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|''' Материал'''
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''Ga'''
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''Al'''
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''In'''
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''Sn'''
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''Hg'''
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''Pb'''
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''Nb'''
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''Nb-Pb'''
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''La-Ba-Cu-oxide'''
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''Ya-Ba-Cu-oxide'''
| align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''Tl-Ba-Cu-oxide'''
|-
|T<sub>k</sub> [K]|| 1.1 || 1.2 || 3.4 || 3.7 || 4.2 || 7.2 || 9.3 || 17.9 || 30 || 92||125
|}
 
Ниските температури са условие за проявата на свръхпроводимост, но явлението зависи и от други фактори, например електрическо напрежение или външно магнитно поле. При протичането на ток съществува критическа стойност за неговата плътност, над която материалите възвръщат обичайното си съпротивление. На нея съответсва и критическо магнитно поле, което има същия ефект. За практически приложения тези прагови стойности са ниски, което ограничава реалното използване на свръхпроводниците.
Използвайки
<math>
P=I^2 \cdot R = \frac{V^2}{R} \,
</math>
 
ако R = 0, загубата на електроенергия във формата на топлинна енергия P ще бъде 0 W.
[[Файл:Timeline of Superconductivity from 1900 to 2015.svg|мини|400п|Критични температури на свръхпроводящи материали, открити между 1900 и 2015 г.<ref>Pia Jensen Ray. Figure 2.4 in Master's thesis, „Structural investigation of La(2-x)Sr(x)CuO(4+y) – Following staging as a function of temperature“. Niels Bohr Institute, Faculty of Science, University of Copenhagen. Copenhagen, Denmark, November 2015. DOI:10.6084/m9.figshare.2075680.v2</ref>]]
Класическите свръхпроводници имат критична температура до около 30 [[келвин]]а (–243,15 °C), но при някои известни сплави и състави е възможно тя да бъде увеличена ([[високотемпературна свръхпроводимост]]).
 
{| class="wikitable"
! Материал
! T<sub>k</sub>
|-
| Ga
| 1.1 K
|-
| Al
| 1.2 K
|-
| In
| 3.4 K
|-
| Sn
| 3.7 K
|-
| Hg
| 4.2 K
|-
| Pb
| 7.2 K
|-
| Nb
| 9.3 K
|-
| Nb-Pb
| 17.9 K
|-
| La-Ba-Cu-oxide
| 30 K
|-
| Y-Ba-Cu-oxide
| 92 K
|-
| Tl-Ba-Cu-oxide
| 125 K
|}
 
== Източници ==
<references />
 
* Файнман Р., Лекции по Физика т. 3 (гл. 19 СвръхпроводимистСвръхпроводимост), София: Наука и изкуство 1976
 
== Външни препратки ==