Македонци (нация): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 5:
|картинка=[[Файл:Makedonski Nosii 2.jpg|250px]]
|брой=2 милиона<ref>{{cite book |title= Македонски Иселенички Алманах '95 |last= Nasevski |first= Boško |coauthors= Angelova, Dora. Gerovska, Dragica |year= 1995 |publisher= Матица на Иселениците на Македонија |location= Skopje |pages= 52 – 53 }}</ref>
|по_места={{флагче|РепубликаСеверна Македония}}[[Северна Македония]]: 1 297 981 (2002)<br>
{{Австралия}}: 83 978 (2006)<br>
{{Италия}}: 74 162 (2006)<br>
Ред 72:
След падането на комунизма в Европа и разпада на Югославия, се провъзгласява независима [[Република Македония]]. Въпреки някои опити за скъсване с миналото, югоносталгията и [[сърбомани|сърбофилията]], съпътствани от българофобия остават водещи мотиви в обществено-политическия живот на младата държава. Поради изчезването на южнославянската държавна общност се появява социално-политически вакуум и започват опити за отричане на славянските корени на местното население. На този фон възниква и се развива парадоксален култ към [[Антична Македония]] и нейните жители. Започва надстрояване на старата югославска национална идентичност и нейната комплексна ''антиквизация''. С помощта на псевдонаучни способи се изгражда политически мит за директна връзка между [[антични македонци|античните македонци]], живели в древността на западната част от територията на днешна [[Северна Гърция]], и днешните ''славомакедонци'', чиято република е разположена на територията на античните области [[Пеония]] и [[Дардания (държава)|Дардания]]. По този начин, конструираната след Втората световна война македонската идентичност, чиито корени са били върнати в югославските учебници до времето на заселване на славяните на Балканите, се преекспонира далеч в античността. Това води до сериозен политически конфликт с Гърция, която протестира срещу присвояването на историята ѝ. От друга страна отричаните като ''българофили'' в комунистическа Югославия привърженици на [[ВМРО]], са приобщени постепенно към пантеона на македонската нация.
 
През 2008 г. в Скопие пристига делегация на пакистанските [[хунзи]], които са обявени за най-близките родственици на македонците и преки потомци на античните македонци. Тя е посрещната от премиера, главата на [[МПЦ]] и кмета на града.<ref>[http://books.google.bg/books?id=QsJ183uUDkMC&pg=PT556&lpg=PT556&dq=hunza+delegation+macedonia+skopje&source=bl&ots=K6r9sjJE0J&sig=PBdvS1CJC9Mz_6nfRJouW_I9_Uw&hl=en&sa=X&ei=344lT5nuD8ey0QWip_3NCg&redir_esc=y#v=onepage&q=hunza%20delegation%20macedonia%20skopje&f=false A Companion to Ancient Macedonia, Joseph Roisman, Ian Worthington, John Wiley & Sons, 2011, ISBN 144435163X.]</ref> Междувременно в Скопие се издават квазинаучни трудове, които „доказват“ ''огромните етногенетични разлики'' между българите и македонците.<ref>Александар Донски, Етногенетските разлики помеѓу Македонците и Бугарите, Самостојно издание, 2005 г.</ref> През 2009 година [[МАНУ]] прави опит да издаде първата „''Македонска енциклопедия''“ в два тома. Изданието е пълно с неистини и откровени лъжи и предизвиква остри негативни реакции на Балканите, във Великобритания, САЩ и в други държави, поради което е спряно от печат.<ref>[http://www.focus-news.net/?id=l16827&PHPSESSID=ts5cbpv2jv3eauf2u3tqoir2d3 Дзамис, Ставрос, „Македонската енциклопедия“ събуди призраците на Балканите], Агенция Фокус, 2.10.2009</ref><ref>[http://obshtestvo.bg-news.eu/index.php?page=news&newsid=1784 Реакции от София, Лондон и албанците в БЮРМ, Косово и в Албания срещу т.нар. „Македонска енциклопедия“], obshtestvo.bg-news.eu, 25 септември 2009</ref> През същата година северномакедонскатамакедонската държавна Радио-телевизионна компания излъчва скандален клип в който Господ обяснява как е заселил Земята с три раси: бялата – ''македоноиди'', жълтата – монголоиди и черната – негроиди. Останалите жители на Земята според Господ са мулати. Впоследствие страната е залята от режисирана от управляващата националистическа партия [[ВМРО-ДПМНЕ]] вълна от истеричен македонизъм. Започва масово изграждане на паметници на антични герои и преименуване на обекти с национално и местно значение с гръцки имена. Тези събития започват да притесняват международната общност и пораждат основателни съмнения в демократичните устои на младата държава. През 2011 г. български [[евродепутат]]и изпращат писмо до еврокомисаря по разширяването и европейската политика в което изразяват загриженост по отношение на северномакедонскиямакедонския филм „[[Трето полувреме]]“ като „опит да се манипулира балканската история“ и да се „насажда омраза“ от държава-кандидат за членство в ЕС към нейните съседи от ЕС.<ref>[http://www.euractiv.com/enlargement/macedonian-film-infuriates-bulgaria-news-508639 Macedonian film infuriates Bulgaria]</ref> През 2012 г. председателят на т. нар. [[Световен македонски конгрес]] [[Тодор Петров (политик от РепубликаСеверна Македония)|Тодор Петров]], заявява в интервю за скопския вестник „Вечер“, че в България има всичко, но не и българи, а македонците са мнозинство. Според него в България само циганите и турците не са македонци и не е въпросът дали македонците в СевернаРепублика Македония са българи, а има ли българи в България без македонски корени.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/makedonia-bulgaria-11744485?nt=4 Македонски вестник: В България има всичко, но не и българи, Dir.bg, 8 август 2012 г.]</ref> През 2014 г. е обявено, че в СевернаРепублика Македония започва подготовката за създаването на спонсориран от държавата филм, представящ [[цар Самуил]] като „''създател на северномакедонскомакедонско-славянска държава''“, която се е борила срещу Българското царство. Това според българската страна е само част от протичащия в Скопие процес на истерична фалшификация на историята.<ref>{{Цитат уеб
| заглавие = А. Ковачев: С филм за цар Самуил продължава поругаването на българското...| издател = frognews.bg| достъп_дата = 14 февруари 2014| уеб_адрес = http://frognews.bg/news_65474/A_Kovachev_S_film_za_tsar_Samuil_prodaljava_porugavaneto_na_balgarskoto_nasledstvo_v_R_Makedoniia/}}</ref><ref>{{Цитат уеб| заглавие = Божидар Димитров е готов...| издател = ''[[24 часа (вестник)|24 часа]]''| достъп_дата = 14 февруари 2014| уеб_адрес = http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3236423}}</ref>