Брусарци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Gradina2020 (беседа | приноси)
Katev2019 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 131:
 
== Обществени институции ==
* Основно училище. През 1880 г. завършва строежа на първата училищна паянтова сграда с две класни стаи. През месец декември 1927 г. учебните занятия започват в новата училищна сграда. В средата на 30-те години на ХХ в. са пристроени още две учебни стаи към съществуващата училищна сграда. В периода 1946 – 1953 г. е издигнат втори етаж на училището, а в периода 1970 – 1972 г. е построена пристройка към училището с 8 класни стаи, физкултурен салон, кухня и столова. През 1938 г. училището е именувано Средищно основно народно училище „Княз Симеон Търновски“, а на 16.VІ.1946 г. – „Христо Ботев“. Не е известно кога училището става Народно основно училище, а от началото на учебната 1981/1982 г. – Единно средно политехническо училище. На 21.VІ.1980 г. е чествана 100-годишнината на училището като във фоайето до главния училищен вход зад паметна плоча е поставен заветът на учениците и учителите по случай 100-годишния юбилей и снимка с част от учителския колектив. Заветът трябва да се отвори на 21.VІ. 2030 г. в чест на 150-годишнината на училището. На 100-годишния юбилей секретаря на ИК на ОНС [[Монтана|Михайловград (дн. гр. Монтана)]] Лалка Методиева връчва на училището орден „Кирил и Методий“ І степен.<ref>Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 599, 602; Държавен архив – Монтана, ф. 648, оп. 1, а. е. 4, л. 53 гр.; оп. 2, а. е. 1, с. 25 гр., 37, 38 гр., 59, 75; оп. 3, а. е. 4, л. 91 гр.; ф. 488, оп. 1, а. е. 803, л. 58 гр.; а. е. 832, л. 153; Летописна книга на основно училище „Христо Ботев“ започната на 15.VІІ.1972 г. Съхранявана в архива на училището, л. 2, 8 – 9.</ref>
 
* Зимно практическо училище е открито в Брусарци през 1959 г., което през 1962 г. прераства в Професионално техническо училище по ремонт на селскостопански инвентар с 2-годишен срок на обучение. Училището е закрито след края на учебната 1973/1974 г.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 787, оп. 2, а. е. 1, л. 162; ф. 648, оп. 2, а. е. 1, л. 32; ф. 581, оп. 3, а. е. 12, л. 15.</ref>
Ред 144:
== Забележителности ==
[[Файл:Църква Св. преподобна Параскева, гр. Брусарци.JPG|мини|370п|Църква „Св. преподобна Параскева“, 2010 г.]]
* [[Брусарски манастир|Брусарски манастир „Свети архангел Михаил“]] се намира на височините край Брусарци и е от епохата на [[Втората българска държава]] (1187 – 1396 г.). <ref>Деведжиев, М. Кратка история на селищното развитие по българските земи, София, 1979, с. 168.</ref> Разрушен от турците по време на Чипровското въстание (1688 г.), <ref>Маринов, Д. История на града Лом и Ломска околия. Географическо, историческо, стопанско и черковно-просветно описание с преглед на новите политически-социални движения в тоя край. (Ръкопис). Градски исторически музей град Лом, 1908, с. 150.</ref> но впоследствие възстановен. Скоро след 1720 г. манастира е разрушен за втори път и напълно възобновен в периода 1840 – 1852 г. В манастира е открито килийно училище. На 5.VІІІ.1934 г. са положени основите на днешния храм, който е осветен на 27.ХІ.1939 г.<ref>Деведжиев, М. Кратка история на селищното развитие по българските земи, София, 1979, с. 168; Маринов, Д. История на града Лом и Ломска околия. Географическо, историческо, стопанско и черковно-просветно описание с преглед на новите политически-социални движения в тоя край. (Ръкопис). Градски исторически музей град Лом, 1908, с. 150; Държавен архив – Монтана, ф. 149 К, оп. 1, а. е. 166,, л. 10 – 10 гр.</ref>
 
* Църква „Св. преподобна Параскева“. В с. Гаговица (дн. гр. Брусарци) съществувала черква-узем. В периода 1910 – 1917 г. е построена днешната черквата „Св. преподобна Параскева“. <ref>Архив на етнографския институт и музей град София, № 204; Етнографско проучване на селищата от Ломска околия, направено от учители през 1927, с. 3 – 4.</ref>; В периода 1910 – 1917 г. е построена днешната черквата „Св. преподобна Параскева“. <ref>Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 504 – 506, 516; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 591.</ref>
<!-- === Музеи === -->