Битка при Гюргево: Разлика между версии

Михай Храбри възползвайки се от стратегическото си приемущество след [[битка при Кълугерени|битката при Кълугерени]], с помощта на трансилванския владетел Сигизмунд Батори, успява да изгони османците от [[Търговище (Румъния)|Търговище]] (на 6 октомври) и от [[Букурещ]] (на 12 октомври), след което развива успехите с решителна битка с която прогонва окончателно натрапниците преди зимата. Османците са изненадани в Гюргево, взети са 8000 пленници акънджии, които постфактум са освободени. С тосканската артилерия е бомбардирана крепостта на Дунава и завладяна.

 

 

Битката на практика слага началото на края на [[акънджии|акънджийския корпус]] на империята, който в началото на дългата война наброява 50 000 акънджии, докато техният брой след края на войната /към 1630 г./ възлиза на около 2000. {{sfn|Decei|2000}} Победата позволява на Михай Храбри да пренесе през следващите няколко години войната на юг от Дунава. По време на походите му в днешна Северна България са преселени във Влашко поне 15-16 хил. българи. [[Първо търновско въстание|Първото търновско въстание]] е логистирано от Влашко, а след края му в Константинопол е екзекутиран [[Андроник Кантакузино]] - водача на радикалната прохристиянска румелийска партия в османската столица. Във Влашко след битката се формират първите [[сеймени|сейменски]] отряди, а плячката за Михай Храбри и Сигизмунд Батори от гюргевската крепост е 2 млн. жълтици. <ref>[https://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA303&lpg=PA303&dq=%D0%BD%D0%B0%D0%B4+%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BF%D1%80%D0%B8+%D0%9A%D1%8A%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8&source=bl&ots=Z5zrWOeiNX&sig=ACfU3U2LWR67-_ZC3RURm4nMBRiyqG5gtA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjI7ZDKqYnhAhVMK5oKHatuD7IQ6AEwAHoECAgQAQ#v=onepage&q=%D0%BD%D0%B0%D0%B4%20%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BF%D1%80%D0%B8%20%D0%9A%D1%8A%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8&f=false История на България; Т. 1, стр. 303-313]</ref>