Паскал Гилевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-mk}} => {{lang|mk}}
поправка на мъртви линкове
Ред 19:
| повлиял = }}
}}
'''Паскал Борисов Гилевски''' ({{lang|mk|Паскал Гилевски}}) е виден [[поет]], [[писател]], [[есеист]], [[литературен критик]] и [[преводач]] от [[Република Македония]]. През 2012 година е лустриран като [[Списък на сътрудници на Управление за държавна сигурност (Република Македония)|сътрудник на югославските тайни служби]]<ref>[https://web.archive.org/web/20121228234759/http://www.kvf.org.mk:80/index.php?option=com_content&view=article&id=80&Itemid=33 Решение и документи на Комисията за лустрация за Паскал Гилевски], http://www.kvfKvf.org.mk, 20.11.2012 г.</ref>.
 
== Биография ==
Гилевски е роден в костурското село [[Сетома]] (на гръцки Кефалари), Гърция, в 1939 година. През 1944 година баща му се сражава като югославски партизанин в западната част на [[Вардарска Македония]] и е ранен. В 1948 година, по време на [[Гражданска война в Гърция|гръцката гражданска война]] Паскал Гилевски е изведен от комунистическите сили извън Гърция в групата на така наречените [[деца бежанци]]. До 1956 година живее в [[Унгария]], след което се заселва в [[Скопие]], където живее баща му<ref>Гилевски, Паскал. Внатрешни гласови (9). Посмртната венчавка на моите родители, Македонско дело, година VII, бр. 349, 7 јули 200, с. 17 </ref>. Участва в млада националистическа група. През 1964 година е вербуван от югославските тайни служби УДБ-а и редовно пише доноси по линия на националистически прояви, включително срещу емиграцията от [[Егейска Македония]], граждани на [[България]] или македонски българи като [[Миле Неделковски]]<ref>[https://web.archive.org/web/20121228234759/http://www.kvf.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=80&Itemid=33 Документи на Комисията за лустрация за Паскал Гилевски], http://www.kvfKvf.org.mk, 20.11.2012 г.</ref>.
 
Завършва [[Философски факултет (Скопски университет)|Философския факултет]] на [[Скопски университет|Скопския университет]]. От 1970 година е член на [[Дружество на писателите на Македония|Дружеството на писателите на Македония]]. Председателствал е Съвета на [[Стружки вечери на поезията|Стружките вечери на поезията]]. През 1998 - 2002 година е директор на [[Национална и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“|Националната и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“]]. Член е на [[Унгарска академия на науките и изкуствата|Унгарската академия на науките и изкуствата]] и на [[Македонски ПЕН център|Македонския ПЕН център]].
 
Гилевски е носител на наградите: „Григор Пърличев“, „11 октомври“, „Стале Попов“, „Кирил Пейчинович“, „Витяз на изкуството и литературата“ (отличие на правителството на Френската република, 1997), „Златно перо“, „Pro cultura Hungarica“ (2000), „Ригас Фереос“ (На съюза на гръцките писатели и преводачи, 2001), „23 октомври“ (държавна награда на Република Македония, 2011<ref>[httphttps://dailyarchive.mkis/InPres/nenovski,-gilevski-i-manev-dobitnici-na-drzhavnata-nagrada-23-oktomvri/951841ARBk Неновски, Гилевски и Манев добитници на државната награда „23 Октомври“], Macedonia Daily, 18.10.2011].</ref>).
 
В политическо отношение е смятан за близък до [[ВМРО-ДПМНЕ]].<ref>[httphttps://stararchive.vest.com.mkis/default.asp?id=52535&idg=3&idb=706&rubrika=KulturaeZfLF Паскал Гилевски се престројува, блиските не му се бендисуваат], http://starStar.vest.com.mk, проверен на 21.11.2012 г.</ref>
 
== Литературно творчество ==
Централно място в произведенията на Гилевски заема т.нар. егейска тема, свързана със съдбата на славяноезичното население в [[Егейска Македония]] през ХХ век. Романът „Зоја“, който се приема за голям негов успех, започва с дневника на войводата [[Васил Чекаларов]] и завръшва с бележките на Вангел Мияков, клисар от родното му [[Сетома]]. Между началото и края на двата дневника се развива житейска и любовна драма в Сетома от времето на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] до гръцката окупация.<ref>Друговац, Миодраг. ''Историја на македонската книжевност'', Скопје 1990, с. 578.</ref> Героят от романа „Остров на пеколот“ е заточен на гръцки остров по времото на диктатурата на [[Йоанис Метаксас]].
 
Гилевски е един от най-известните в Република Македония преводачи от [[унгарски език|унгарски]] и [[гръцки език]]. Превежда също така от [[френски език|френски]] и от други езици. Съставител е на антологиите на унгарската поезия „На минатото време гранката златна“ (1972) и „Нова унгарска поезија“ (1980), на антологията „Новогрчка поезија“ (1976) и други.
Ред 53:
* Избрани дела во пет тома (1999)
* Меланхолија (поезия, 2000)
* Остров на пеколот (роман, 2005)<ref>[http://dpmk.org/g.htm Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония]</ref><ref>[httphttps://wwwarchive.pen.org.mk/fr/membresis/128-paskal-gilevskiaS63 Биография от сайта на Македонския ПЕН център]</ref>
 
== Източници ==