Битка при Гюргево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x тире, 2x тире-числа, 3 интервала, URL (ползвайки Advisor) |
||
Ред 4:
| картинка = Файл:Mihai Viteazul fighting the Turks, Giurgiu, October 1595.jpg{{!}}200px
| описание = Сигизмунд Батори побеждавайки османците в Гюргево, октомври 1595 г. Синан паша бяга по моста. Pannoniae historiae hronologica, 1596.
| период = [[27 октомври]]
| място = [[Гюргево]]
| резултат = решителна стратегическа победа за Михай Храбри
Ред 19:
'''Битката при Гюргево''' ({{lang|ro|Bătălia de la Giurgiu}}) е една от най-решителните победи в историята на Влахия, благодарение на която Михай Храбри успява да запази [[de facto]] независимостта на Влашко, да развие стратегическото си настъпление на юг в българските земи /през следващите години до [[първо търновско въстание|първото търновско въстание]]/ и да обедини за пръв път трите [[дунавски княжества]] под една власт.
Михай Храбри възползвайки се от стратегическото си приемущество след [[битка при Кълугерени|битката при Кълугерени]], с помощта на трансилванския владетел Сигизмунд Батори, успява да изгони османците от [[Търговище (Румъния)|Търговище]] (на 6 октомври) и от [[Букурещ]] (на 12 октомври), след което развива успехите с решителна битка с която прогонва окончателно натрапниците преди зимата. Османците са изненадани в Гюргево, взети са 8000 пленници акънджии, които постфактум са освободени. С тосканската артилерия е бомбардирана крепостта на Дунава и завладяна.
Решителна победа за Михай Храбри, която води до стратегическа загуба на Влашко за османците в хода на дългата война, в резултат от която областта продължава да се управлява от видни представители на фамилиите [[Кантакузино]] и [[Крайовеску]] през XVII век. Османците никога повече не кроят планове за превръщане на [[Влашко]] в османски [[еялет]].
Битката на практика слага началото на края на [[акънджии|акънджийския корпус]] на империята, който в началото на дългата война наброява 50 000 акънджии, докато техния брой след края на войната /към 1630 г./ възлиза на около 2000. {{sfn|Decei|2000}} Победата позволява на Михай Храбри да пренесе през следващите няколко години войната на юг от Дунава. По време на походите му в днешна Северна България са преселени във Влашко поне 15
== Бележки ==
|