Крал Лир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en,de}} => {{lang|en,de}} |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 23:
Произведението изобразява постепенното навлизане на едноименния герой в света на [[лудост]]та, след като е взел решение да разпредели [[кралство]]то си между две от трите си дъщери, спрямо тяхното ласкателство към него. Това му действие довежда до трагични последствия за всички.
Първия препис на пиесата, първоначално изготвена през [[1605]] или [[1606]] г. с първото си представяне на деня на св. Стефан, бил публикация от [[1608]] г.; с несигурен произход, в който пиесата е отбелязана като [[история]]. Това може да е чернова или да отразява първоначалния текст. Трагедията на крал Лир, по театрална преработка, била включена към Първото фолио <ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/685198-shekspir news.bnt.bg]</ref> от [[1623]] г. Съвременните редактори обикновено обединяват двете, въпреки че някои настояват, че всяка версия има своя собствена индивидуална цялост, която трябва да бъде запазена.
След [[Реставрация (Англия)|Реставрацията]] <ref>[https://abritvs.com/реставрацията/ abritvs.com]</ref> в [[Англия]], пиесата била представяна с щастлив, нетрагичен край за публиката, която не харесвала мрачния и депресиращ тон, но от [[19 век]] оригиналната версия на [[Шекспир]] се считала за едно от неговите върховни постижения. Трагедията е бележита заради наблюденията върху характера на човешкото страдание и родство. [[Джордж Бърнард Шоу]] пише: ''„Няма човек, способен да напише по-добра трагедия от Лир.“''
== [[Сюжет]] ==
Ред 119:
=== Трето действие ===
[[Файл:Benjamin West King Lear Act III scene 4.jpg|мини|260px|''Крал Лир, III действие, IV сцена от [[Бенджамин Уест]]'' <ref>[http://www2.hsp.org/collections/manuscripts/w/West3149.html www2.hsp.org]</ref>]]
Третото действие се извършва в пустошта, по време на нестихващата [[буря]] и в [[замък]]а граф Глостър.
Ред 130:
=== Четвърто действие ===
[[Файл:The Awakening of King Lear (Smirke, c. 1792).jpg|мини|260px|„''Пробуждането на Крал Лир''“ (The Awakening of King Lear) <ref>[http://www2.hsp.org/collections/manuscripts/w/West3149.html www2.hsp.org]</ref> (Робърт Смирке, 1792)|260px]]
Четвъртото действие се играе предимно в [[Довър]] и около [[град]]а.
Ред 140:
=== Пето действие ===
[[Файл:Scene from King Lear - V, iii.jpg|мини|260px|„''Смъртта на Крал Лир, Корделия вече мъртва в ръцете му“'' (The death of King Lear, Cordelia already dead in his arms) <ref>[http://www.sparknotes.com/shakespeare/lear/section12/ www.sparknotes.com]</ref> – ''Джон Маси, мастило, молив и акварел'' <ref>[http://www.thecanadianencyclopedia.ca/en/article/john-massey/ www.thecanadianencyclopedia.ca]</ref>]]
Победоносните британски [[лидер]]и се събират и наскоро овдовялата Регана обявява, че ще се омъжи за Едмънд. Но Олбанският княз изобличава интригите на Едмънд и Гонерила и обявява Едмънд за предател. Регана се умира, защото е отровена от Гонерила и е съпроводена зад [[сцена]]та, където умира. Едмънд предизвиква Олбанският княз, който настоява за правосъдие чрез [[двубой]]. Едгар се появява, маскиран и в [[броня]], и предизвиква Едмънд на [[дуел]]. Никой не знае кой е той. Едгар нанася фатална рана на Едмънд, въпреки че той не умира веднага.
Ред 149:
== Литературни конфликти ==
* [[Файл:George Romney - "Lear in the Storm," King Lear, Act III, Scene II - Google Art Project.jpg|мини|272x272пкс|''Джордж Ромни'' <ref>[http://www.museumsyndicate.com/artist.php?artist=293 www.museumsyndicate.com]</ref>'' – „Лир в бурята“, Крал Лир, III действие, II сцена''<ref>[http://collections.britishart.yale.edu/vufind/Record/3387636 collections.britishart.yale.edu]</ref>]]"''човек срещу човек''" – Гонерила и Регана първоначално се съюзяват помежду си, за да спечелят колкото е възможно повече [[мощ]] и [[богатство]]. В [[картина]]та се появява Едмънд, който подмолно кара и двете да се влюбят в него, става виновника за напрежението между сестрите. В резултат на обещанието си за [[любов]] към двете жени, Гонерила трови Регана. След като Регана умра и съпругът на Гонрила Олбанския [[княз]] разкрива, че знае за предателството и тя се самоубива.
* „'''''човек срещу себе си'''''“ – Крал Лир осъзнава, че е допуснал грешка, предоставяйки своето [[царство]] и правомощия на Гонерила и Регана, и пълното отричане от Корделия. Той толкова се разкайва от тази тежка грешка, че постепенно губи връзка с [[действителност]]та. Тази негова грешка и вътрешна [[борба]] го водят до [[лудост]].
Ред 167:
== Мотиви и символи ==
* [[Лудост]]та – основният мотив, около който се развива цялата трагедия. Лудостта на Лир преминава през няколко фази. В началото той е със здрав [[разсъдък]], след това полудява, за да достигне до просветление, да помъдрее и осъзнае грешката си. По време на бурята Лир е истински [[луд]]. Появява се '''''лудостта като професия''''' – образа на Шута и '''''лудостта по неволя''''' – в образа на Едгар представящ се като Том без дом. Проблемът за [[лудост]]та се открива като резултат от кризата, в която попада Лир, загубвайки фундамент на своята [[екзистенция]] (проф. [[Марко Марков]] – „''разпад на личността''“)<ref>[https://chitanka.info/text/24943-predgovor-kym-uiljam-shekspir-tom-3-tragedii chitanka.info]</ref>.
* [[Слепота]]та – както Крал Лир, така и граф Глостър изпитват метафорична [[слепота]], която ги кара да пропуснат очевидната [[преданост]] и [[любов]] на честните им деца, в полза на [[ласкателство]]то и лъжите на другите деца. Тази [[слепота]] в крайна сметка води до тяхното [[разрушение]], а после до [[смърт]]та им. Глостър също страда от физическа слепота. Ослепен от Корнуолския княз и Регана.
Ред 182:
== Литературни източници ==
[[Файл:1577 printing of Holinshed's Chronicles.jpg|мини|300x300px|''Първото издание на Рафаел Холишед'']]
Пиесата на [[Шекспир]], базирана на множество [[разказ]]и за [[легенда]]рната личност Лир от [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Британия]], чието име било свързвано от някои учени с бритонския бог Лир/Лайр (Lir/Llŷ). Въпреки че, имената всъщност не са етимологично свързани. Най-важният източник на [[Шекспир]] може би е второто издание на „Хроники на Англия, Шотландия и Ирландия“<ref>[http://www.shakespeare-navigators.com/macbeth/Holinshed/index.html www.shakespeare-navigators.com]</ref>, публикувано през [[1587]] г. от Рафаел Холиншед<ref>[http://www.oxforddnb.com/view/10.1093/ref:odnb/9780198614128.001.0001/odnb-9780198614128-e-13505;jsessionid=853279951C2752749E7B84FB5D7C8822 www.oxforddnb.com]</ref>. Самият Холиншед намира историята в по-ранната „''История на британските крале''“ ({{lang|en|Historia Regum Britanniae}}) <ref>[http://cudl.lib.cam.ac.uk/view/MS-FF-00001-00025-00005 cudl.lib.cam.ac.uk]</ref> от [[Галфрид Монмутски]]<ref>[http://mglishev.blog.bg/history/2011/08/02/galfrid-ot-monmyt-i-negovata-istoriia-na-britanskite-krale.794846 mglishev.blog.bg]</ref>, написана през [[12 век]]. „[[Кралицата на феите|''Кралицата на феите'']]" от [[Едмънд Спенсър]]<ref>[http://www.sacred-texts.com/neu/eng/sfq/index.htm www.sacred-texts.com]</ref>, публикувана [[1590]] г., също включва герой на име Корделия, която също е обесена, както в „Крал Лир“.
Други възможни източници са:
* „Крал Лейр“ ({{lang|en|King Leir}})<ref>[http://www.elizabethanauthors.org/king-leir-1605-1-16.htm www.elizabethanauthors.org]</ref> – анонимната пиеса, публикувана 1605 г.;<ref>[https://web.archive.org/web/20040225063551/http://users.bigpond.net.au/catchus/chapters.html users.bigpond.net.au]</ref>
* „Огледалото за магистратите“ ({{lang|en|The Mirror for Magistrates}}) (1574) от [[Джон Хигинс (писател)|Джон Хигинс]];
* „Бунтовникът“ ({{lang|en|The Malcontent}})(1604) от [[Джон Марстън]];
* „Есета“ <ref>[https://posledniqt.wordpress.com/tag/монтен/ posledniqt.wordpress.com]</ref> от [[Мишел дьо Монтен]]<ref>[http://cao.bg/мишел-дьо-монтен-възгледи-и-размишл/ cao.bg]</ref>, преведени на английски от [[Джон Флорио]] през 1603 г.;
* „Историческо описание на остров Британия“ ({{lang|en|An Historical Description of Iland of Britaine}}) (1577) от [[Уилям Харисън]] <ref>[http://www.bartleby.com/35/3/ www.bartleby.com/]</ref>;
* „Останки свързани с Британия“ ({{lang|en|An Historical Description of Iland of Britaine}}) (1606) от [[Уилям Кеймдън]]);
* „Англия на Албион“ ({{lang|en|Albion's England}}) (1589) от [[Уилям Уорнър]]
* „Декларация за изключителни попски шарлатанства (от англ. Declaration of egregious Popish Impostures) (1603) от [[Самюъл Харснет]] – осигурява някои от репликите, използвани от Едгар докато се преструва на луд.
„Крал Лир“ е също литературен вариант на често срещаната [[приказка]]:
* [[Файл:Bub gb 8QYJAAAAQAAJ 0004.jpg|мини|212x212пкс|''Историята на Крал Лир'']]„Любов като сол“ ({{lang|en|Love Like Salt}})<ref>[http://www.pitt.edu/~dash/salt.html www.pitt.edu]</ref>, написана 923, в която баща отхвърля своята най-малка дъщеря, при изложение на нейната любов към него, което не го задоволява.
Източника на второстепенната сюжетна линия, включваща Глостър, Едгар и Едмънд, е [[приказка]] на [[Филип Сидни]] „Графинята на [[Аркадия]]“ (1580 – 90) ({{lang|en|The Countess of Pembroke's Arcadia}}) със сляп [[Пафлагония|пафлагонски]] крал и неговите синове Леонит и Плексит.
=== Промяна от литературните шаблони ===
Освен второстепенната [[сюжет]]на линия, включваща графа на Глостър и неговите синове, основното нововъведение на [[Шекспир]] е смъртта на Корделия и Лир в края. В разказ от [[Галфрид Монмутски]] <ref>[http://www.britannia.com/history/arthur/geofmon.html www.britannia.com]</ref>(''от англ. Geoffrey of Monmouth''), Корделия връща Лир на трона и го наследява след неговата смърт. През [[XVII век]] [[Шекспир]]овия трагичен край бил много критикуван, затова била написана алтернативна версия от [[Наум Тейт]] (''от англ. [[Nahum Tate]]''), в която главният герой оцелява, Едгар и Корделия се женят (въпреки годежа ѝ с краля на [[Франция]]). <ref>[https://archive.org/details/bub_gb_8QYJAAAAQAAJ archive.org]</ref>
== Период и текст ==
[[Файл:Title Page - Shakespeare First Folio (1623), title page - BL.jpg|мини|260px|''Заглавната страница на [[Първото фолио]] <ref>[https://luna.folger.edu/luna/servlet/view/search?search=Search&q=Call_Number%3D%22STC+22273+Fo.1+no.68%22&cic=FOLGERCM1%7E6%7E6&sort=MPSORTORDER1%2CAuthor%2CCD_Title%2CImprint&pgs=250&res=2 luna.folger.edu]</ref> на [[Уилям Шекспир]]'']]Въпреки, че точната [[дата]] на написване не може да бъде определена, много академични [[редактор]]и на [[пиеса]]та посочват периода между [[1603]] и [[1606]] г. Най-късно може да е написана през [[1606]] г., тъй като [[Stationers' Register]] отбелязва представление на 26 декември [[1606]] г. Годината [[1603]], от друга страна, произхожда от думите в речите на Едгар, които може да са заимствани от „Декларация за изключителни попски шарлатанства на [[Самюъл Харснет]] от [[1603]] г.
[[Р. А. Фоукс]] <ref>[http://bloggingshakespeare.com/honouring-reg-foakes bloggingshakespeare.com]</ref> настоява за периода 1605 – 1606, защото един от източниците на [[Шекспир]], „Истинските исторически хроники на крал Лейр“, е бил публикуван през [[1605]] г. Близки съответствия между тази [[пиеса]] и [[Шекспир]]овата предполагат, че е възможно той да е работил от [[текст]] отколкото от припомняне на [[представление]].
[[Франк Кермод]] напротив – в ''Riverside Shakespeare'' разглежда възможността публикацията за Лейр да е била в отговор [[представление]] на вече написаната [[Шекспир]]ова [[пиеса]]. Отбелязвайки [[сонет]] от [[Уилям Стрейчи]] <ref>[https://www.encyclopediavirginia.org/Strachey_William_1572-1621#start_entry www.encyclopediavirginia.org]</ref>, който може да има прилики с Лир, [[Кърмод]] прави заключение, че ''„1604 – 5 изглеждат добър компромис“''.<ref>Kermode, Riverside, 1250.</ref>
[[Файл:King Lear 1619.jpg|мини|''Q1 на Крал Лир от 1608''<ref>[https://www.bl.uk/collection-items/quarto-1-of-king-lear-1608 www.bl.uk]</ref>|244x244px]]
Съвременната [[версия]] на „Крал Лир“ произтича от три източника: два кварта публикувани през [[1608]] (Q1) и през [[1619]] (Q2) и версията в „Първото Фолио“ (Q1). Разликите между тези версии са значителни. Q1 съдържа 285 реда, липсващи в F1; F1 съдържа около 100, които ги няма в Q1. Също така, поне 1000 самостоятелни думи са променени между [[текст]]овете. Всеки [[текст]] има напълно различен пунктуационен стил и повече от половината [[стих]]ове в F1 са или в проза, или са разграфени по различен начин в Q1.
Ранните [[редактор]]и, започвайки с [[Александър Поуп]]<ref>[http://www.gutenberg.org/ebooks/authors/search/?query=Pope,_Alexander www.gutenberg.org]</ref>, събират двата текста, създавайки съвременната [[версия]], която е считана за универсална в продължение на [[век]]ове. Съчетаната версия е родена от [[хипотеза]]та, че [[Шекспир]] е написал само един [[оригинал]]ен [[ръкопис]], за жалост вече изгубен, и че Кварто и Фолио версиите са интерпретации на този [[оригинал]].
През [[1931]] г. [[Маделин Доран]]предлага теза, в която определя, че двата текста имат напълно различен произход и че тези разлики между тях били критически интересни. Този аргумент обаче не се обсъждал, до края на 70-те години на [[XIX век]], когато била съживена от [[Майкъл Уорън]] и [[Гари Тейлър]]. Тяхната [[теза]], дори и спорна, събрала значително одобрение. Тя приема като факт, че кварта <ref>[http://www.literarygenius.info/shakespeare-quarto-text.htm www.literarygenius.info]</ref> произтича от нещо близко до [[Шекспир]]овите чернови, и че Фолиото е произлязло по някакъв начин от някаква книга, подготвена от [[Шекспир]]овото [[общество]] или някой друг. Накратко, Q1 е [[автор]]ска, докато F1 е театрална. <ref>Taylor, Gary (a); Warren, Michael, eds. (1983). The Division of the Kingdoms: Shakespeare's Two Versions of King Lear. Oxford: Clarendon Press.</ref>
* The New Cambridge <ref>[http://www.cambridge.org/features/ncs/ www.cambridge.org]</ref> публикува отделни издания на Q и F;
* Pelican Shakespeare <ref>[https://www.penguinrandomhouse.com/series/BS5/the-pelican-shakespeare www.penguinrandomhouse.com]</ref> изданието съдържа и Квартото от [[1608]] г., и Фолиото от [[1623]] г., така и съчетания
* The Arden Shakespeare <ref>[https://www.bloomsbury.com/us/academic/academic-subjects/drama-and-performance-studies/the-arden-shakespeare/ www.bloomsbury.com]</ref> изданието, редактирано от Р. А. Флокс е единственото скорошно издание, предлагащо традиционната съчетана версия.
* И Антъни Нътал от университета [[Оксфорд]], и Харолд Блум от [[Йейл]] одобряват идеята, че [[Шекспир]] е редактирал текста поне веднъж през живота си.
| |||