Крал Лир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 221:
=== Исторически интерпретации ===
Джон Ф. Денби в свето ''„Шекспирово учение за природата – изучаване на Крал Лир"'' (оригинал: ''Shakespeare's Doctrine of Nature – A Study of King Lear'') (1949) твърди, че Лир драматизира сегашните значения на „природата“. Думите „природа“, „природен“ и „противоприроден“ производни думи с общ корен) възникват в пиесата повече от 40 пъти, отразявайки дебат в [[Шекспир]]овото [[време]] относно това каква е била природата всъщност. Този дебат обхваща пиесата и това намира символичен израз в светкавичните промени в настроението на Лир. Има две силно контрастиращи гледни точки за човешката [[природа]] в [[пиеса]]та:
* групата на Лир – (Лир, Глостър, Олбанският княз и Кент), илюстрирайки философията на [[Френсис Бейкън]] и [[Ричар Хукер]]<ref>[http://justus.anglican.org/resources/bio/64.html justus.anglican.org]</ref>
* групата на Едмънд (Едмънд, Корнуолският княз, Гонерила, Регана), близка до гледна точка, по-късно формулирана [[Томас Хобс]].
Ред 259:
]]
Предвид отсъствието на законни майки, [[Копелия Кахн]]<ref>[https://vivo.brown.edu/display/ckahn vivo.brown.edu]</ref> представя [[интерпретация]] на [[психоанализа]]та на „''майчинския субект''“ <ref>http://webpage.pace.edu/nreagin/tempmotherhood/spring2002e/the%20absent%20mother.html#Top</ref>, открит в [[пиеса]]та. Според [[Кахн]] напредналата възраст на Лир го води към инфантилната диспозиция да търси [[любов]], традиционно удовлетворявана от майката, но в отсъствието на истинска майка, неговите дъщери я заместват. Състезанието на Лир между Гонерила, Регана и Корделия служи за споразумение. Неговите дъщери ще вземат своето [[наследство]] при условие, че се грижат за него, особено Корделия, на чиято доброта той разчита най-много. Отказът на Корделия да му се посвети и да го обича като повече от баща е често интерпретиран като съпротива срещу [[кръвосмешение]], но [[Кахн]] също вмъква и образа на отхвърлящата майка. Ситуацията се обръща към ролите „родител-дете“, в които лудостта на Лир е детински гняв, породен от лишаването от грижи. Дори когато Лир и Корделия са заловени заедно, неговата „''детинска''“ [[лудост]] продължава като си представя затвора, описвайки го с „''детско''“ въображение, където цялото същество на Корделия е отдадено на него. Чак със смъртта на Корделия нагласата дъщеря-майка намалява и така „Крал Лир“ приключва само с мъжки живи персонажи.
[[Файл:Three daughters of King Lear by Gustav Pope.JPG|мини|260px|''Трите дъщери на Крал Лир''<ref>''The Three Daughters of King Lear'' (1875 – 76), Museo de Art de Ponce, Puerto Rico</ref>'', 1875 – 6, Густав Поуп'']]
[[Зигмунд Фройд]] твърди, че Корделия символизира [[смърт]]та. Затова, когато пиесата започва с отхвърлящия дъщеря си Лир, може да се интерпретира като неговото отхвърляне на смъртта. Лир не желае да се изправи пред края на своето съществуване. Поразителната крайна сцена на пиесата, където Лир носи тялото на неговата обична Корделия, е била от голямо значение за [[Фройд]]. В тази [[сцена]] Корделия предизвиква осъзнаването на неговата тленност, или както го поставя [[Фройд]], тя го кара да се примири с неизбежността на умирането<ref>http://www.sup.org/books/title/?id=2113</ref> . Логично е да се заключи, че [[Шекспир]] е имал нещо определено в предвид със смъртта на Корделия, след като той е единственият [[писател]], който я убива (във версията на [[Нейтън Тейл]] тя заживява щастливо, а в тази на [[Холиншед]] – тя връща баща си на [[трон]]а и го наследява).
Ред 338:
* Продукцията от [[2010]] г., режисирана от [[Джо Цицарели]], е приела атмосферата на [[филм]]а „[[''Тъмният рицар'']]“ ([[The Dark Knight]]) с палитра от [[червено]] и [[черно]] и действие в градски условия. Лир, в чиято роля е (Том Кокс) се появява като ръководител на мултинационалния конгломерат, който разделя богатството си между дъщеря му Гонерила ([[Бренда Скот]]), която е солистка, средната дъщеря Регана ([[Нойл Фейр]]) и дъщеря му Корделия ([[Емили Бест]]), която учи в [[университет]].<ref>https://www.northjersey.com/errors/404/</ref>
* През [[2012]] г. [[Питър Хинтън]] режисира [[First Nations]] продукция в [[Националния център на изкуствата]] в [[Отава]], [[Онтарио]], [[Канада]], като постановката представя [[Алгонкин]] през [[17 век]]. Актьорският състав включва [[Аугъст Шеленберг]]<ref>http://www.augustschellenberg.com/</ref> като Лир, [[Били Мерасти]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0580113/</ref> като Глостър, [[Танту Кардинал]]<ref>http://www.northernstars.ca/cardinal_tantoo/</ref> като Регана, [[Кевин Лоринг]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0707160/</ref> като Едмънд, [[Джани Лаузън]]<ref>http://torontobluessociety.com/1996/11/jani-lauzon/</ref>, съчетаващ Корделия и Шута, и [[Крейг Лаузън]]<ref>[https://web.archive.org/web/20060213084720/http://www.airfarce.com/info/biocraig.html www.airfarce.com]</ref> като Кент.<ref>https://www.theglobeandmail.com/arts/theatre-and-performance/a-king-lear-in-need-of-a-king/article4170464/</ref>
Тази концепция после ще бъде пресъздадена като част от серията ''Manga Shakespeare graphic''<ref>http://www.mangashakespeare.com/titles/king_lear.html</ref>, публикувана от ''Self-Made Hero'', адаптирана от [[Ричард Апигнанеси]] и илюстрована от Иля.
Ред 377:
* [[1990]] г. ''Where the Heart Is''<ref>https://www.rottentomatoes.com/m/1028561_where_the_heart_is?</ref> на [[Джон Бурмен]] <ref>http://www.screenonline.org.uk/people/id/491071/</ref>Където
* [[Франсис Форд Копола]] умишлено включва елементи от Лир в своето продължение от [[1990]] г. „[[Кръстникът III]]“, включително опитите на [[Майкъл Корлеоне]] да се оттегли от престъпността и [[смърт]]та на дъщеря му в прегръдките му.
* [[1997]] г. [[Джоселин Муорхус]] режисира филма [[A Thousand Acres]] <ref>[https://web.archive.org/web/20070228194318/http://uk.rottentomatoes.com/m/thousand_acres/ uk.rottentomatoes.com]</ref>, който е базиран на едноименния роман на [[Джейн Смайли]]<ref>https://worldcat.org/identities/lccn-n79-143875/</ref>
* През [[2001]] г. пиесата е адаптирана към света на гангстерите в „Моето кралство“ (''[[My Kingdom]]'') на [[Дон Бойд]] – версия, която се различава от всички останали, започвайки с героя [[Сандеман]], изигран от [[Ричард Харис]], в любовна връзка със съпругата си. Насилствената ѝ смърт отбелязва началото на все по-мрачна и насилствена верига от събития, имащи „''сериозни паралели''“. <ref>Rosenthal pp.90 – 91; Lehmann pp.72 – 89</ref>
* [[2003]] г. американската телевизия адаптация ''Кралят на Тексас'' (''[[King of Texas]]''), Джон Лир, изигран от [[Патрик Стюарт]],
| |||