Отваря главното меню

Промени

м
fixlink; козметични промени
Баща му Иван Кунчев (1808/1809 – 1851), преселник в Карлово от село Кочмаларе (днес [[Отец Паисиево]]), е буден и просветен среден [[занаятчия]], занимаващ се с гайтанджийство и бояджийство. Запада материално, а по-късно е разорен поради злополучно поръчителство и нелоялност на неговия съдружник.<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, С., 1967, с.34 – 36.</ref> Майка му Гина Василева Караиванова-Кунчева (вероятно 1810 – 1878) е преселник заедно със семейството си от [[Сопот]]. Баща ѝ – Васил, е бил златар.
 
Васил Левски първоначално учи една година в [[килийното училище]] в Карлово (1845).<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 79.</ref> Продължава учението си във [[взаимно училище]] в Карлово (1846 – 1849) и същевременно учи занаята кафтанджийство при Стоян Грамът.<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с.80.</ref> През 1851 г. след дълго боледуване умира баща му, както и по-малката му сестра Мария. Христо, Петър и Яна остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 години и започва да учи [[абаджийство|абаджилък]].
[[Файл:Vasil Levski's Relatives Gina Kuncheva & Nacho Andreev.jpg|alt= Майката на Левски – Гина Кунчева, с Начо Андреев Начев – най-големият ѝ внук, 1876 г.|мини|314x314px|Майката на Левски – Гина Кунчева, с Начо Андреев Начев – най-големият ѝ внук, 1876 г.]]
От 1852 г. е [[послушник]] при вуйчо си – [[Василий (архимандрит)|архимандрит Василий]], [[таксидиот]] на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] в Карлово и [[Стара Загора]], който обещава да изучи сестриника си. През 1852 – 1854 живее в местния [[метох]] и обикаля с вуйчо си за събиране на таксите, учи църковно пеене при [[Райно Попович]] и [[богослужение]], пее в местния църковен хор.<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 81.</ref> През 1855 г., заедно с вуйчо си, напуска Карлово и отиват в Стара Загора. Там учи две години в [[класното училище]] (1855 – 1856), същевременно пее в църковния хор, ръководен от учителя [[Атанас Иванов (учител)|Атанас Иванов]]. През 1856 – 1857 г., по настояване на вуйчо си, прекъсва обучението в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на [[Свещеник|свещеници]] в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“ (основано е от [[Найден Геров]] през 1850).<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 83.</ref> От това време са неговите записки "''В[ъ]ведение на обличителното богословие''", които днес са най-ранния запазен [[ръкопис]] от Левски.
През октомври 1866 г. заминава за Влашко – за кратко е в [[Галац]] и [[Яш]]. Движи се в средите на [[Хаджи Димитър]] и Стефан Караджа. През ноември 1866 отново се среща с Георги Раковски. В края на 1866 и началото на 1867 е учител в с. [[Конгаз (Окръг Тулча)|Конгаз]] в [[Северна Добруджа]]. През март 1867 заминава за Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Георги Раковски. По негово предложение е определен и включен като знаменосец в четата на [[Панайот Хитов]], която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на нейния 99-дневен поход в [[Стара планина|Балкана]] (28 април-4 август). Заедно с четата преминава в Сърбия и известно време остава в гр. [[Княжевац]]. През август и септември 1867 г., заедно с Панайот Хитов и [[Иван Кършовски]], живее в Белград, където постъпва във [[Втора българска легия|Втората българска легия (1867 – 1868)]].
[[Файл:Vasil Levski & His Brother in the II Legion.jpg|alt= Васил Левски (вляво), брат му Христо Кунчев и Христо Иванов – Големия по време на втората българска легия в Белград. 1867 – 1868 г.|мини|329x329px|Васил Левски (вляво), брат му Христо Кунчев и Христо Иванов – Големия по време на Втората българска легия в Белград, 1867 – 1868 г.]]
През февруари 1868 г. се разболява тежко (възпаление в коремната област налагащо операция която оставя дълго незаздравяваща рана), лежи във военна болница, където е опериран или пък в частна квартира според други източници <ref>[https://www.dunavmost.com/novini/levski-5-godini-krie-karvyashta-rana www.dunavmost.com]</ref> . През април напуска Легията, която в края на месеца окончателно е разтурена от сръбското правителство.<ref>Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. С., 1952, с. 152.</ref> През май и юни 1868 е в [[Турну Мъгуреле]], където заедно с Васил Ганчев-Плевнелията се уговарят да организират малка чета и да минат в България. През юни се среща с Хаджи Димитър в Букурещ във връзка с подготвяната чета, но не одобрява организацията им и се връща в Сърбия – в град [[Зайчар]].<ref>Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. С., 1952, с. 189.</ref> В края на юни и юли за кратко е в затвора в Зайчар. За този престой той пише в писмо до [[Данаил Попов|Данаил Хр. Попов]] през 1871 г.: "''...и аз на 68-мо [лето] бяха затворен в Зайчар в тъмницата, защото съм бил проповядвал на тамошните българи да умират за българщината си, че им е отечество''."<ref>Страшимиров, Д. Т. Васил Левски . Живот, дела, извори., том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 40.</ref> През това време преосмисля изминатия път. През август е в Букурещ, където също е арестуван за кратко от влашките власти, заради минаването в България на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но е освободен по здравословни причини – незарасналата рана от операцията в Белград, излекувана по-късно от [[Неофит Калчев]] <ref>[http://www.desant.net/show-news/31292 www.desant.net]</ref> . По това време съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството:
 
''„Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си“.''<ref>Страшимиров, Д. Т. Васил Левски . Живот, дела, извори., том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 24.</ref>