История на българското книгопечатане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Българското книгопечатане през 19 век: преместено от Учредително събрание |
|||
Ред 28:
До [[Освобождение]]то има 20 печатници, собственост на българи.
Както е известно, преди Освобождението Любен Каравелов има печатница в [[Букурещ]]. През [[ноември]] [[1877]] г. той я пренася в Търново и в края на годината официално я регистрира като „Типография на Л. Каравелова“. Лошото му здравословно състояние (Каравелов страда от [[туберкулоза]]), многото работа и необходимостта от свежи капитали го принуждават да си търси съдружник и той го намира успешно – това е бесарабският българин Нестор Кушлевич (някъде се среща Кирилович) Жейнов, с когото се познава от съвместната им работа в Главната квартира на Руското командване по време на Освободителната война<ref>Печатницата на Любен Каравелов в Русе – Сп. Библион, № 3, Русе, 2004 г., с. 8. </ref>. Печатницата е добре комплектована, с виенска машина и над 20 каси букви на 6 езика. Сам Жейнов наема и квалифицирани работници от Русия за работа с новите машини. Печатат се много [[учебник|учебници]], [[брошура|брошури]], помагала. От 1878 г. е открит и клон на типографията в [[Русе]]. След решението за свикване на Учредителното събрание в Търново и по всяка вероятност – получаване поръчката за печатане на дневниците на събранието, името на печатницата се променя на „''Типография на Л. Каравелова и Н. К. Жейнова при Народното събрание в Търново''“. Помещава се в приземието на сградата, където заседава Учредителното народно събрание, т.е. в сградата на бившия турски [[конак]]<ref>По сведение на уредничката на [[Музей на Възраждането, Велико Търново|Музея на Възраждането във Велико Търново]] г-жа [[Тянка Минчева]].</ref>.▼
=== Печатница на Каравелов ===
Преди Освобождението Любен Каравелов има печатница в [[Букурещ]]. Тя е тясно свързана с българското революционно освободително движение и е добре оборудвана „със скоропечатна преса Keiser, нов шрифтов асортимент – български, латински, гръцки, румънски и турски букви, при това разпределени в повече от 20 каси с наборен материал; с добре подготвени най- малко 3 – 4 словослагатели, които във върхови моменти достигат 7 – 8 човека“<ref name="">Стилиян Кутинчев, Печатарството в България до Освобождението, Принос към културната история на България, 1920 г.</ref>. В печатницата работи Киро Тулешков (след Освобождението директор на Държавната печатница в София) и други полиграфисти: Никола Астарджиев, Стефан Блъсков, Георги Петров, Янко Петров, Никола Георгиев, Тодор Чолаков и дори [[Христо Ботев]]. В печатницата излизат вестник „Свобода“, (от 1973 г. „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“) и др.
==== Дневници на Учредителното събрание ====
▲
В края на януари (началото на февруари по [[нов стил]]) 1879 г. Любен Каравелов умира. Веднага след смъртта му започват спорове по финансови въпроси между вдовицата [[Наталия Каравелова|Наталия (Ната) Каравелова]], брат му Петко Каравелов, от една страна, и неговия съдружник и изпълнител на завещанието Нестор Жейнов. Въпреки това Жейнов успява да организира отпечатването на дневниците на Учредителното събрание. За целта са му носени на място ръкописните дневници от заседанията, както и всички други официални документи за отпечатване. Обстоятелството, че печатницата се намира в сградата на Народното събрание, улеснява процеса. Междувременно конфликтът с Петко Каравелов ескалира, стига се дори до бой. Уплашен, че ще пострада сериозно (Петко Каравелов е не само депутат в Учредителното събрание, но и един от най-влиятелните фигури в него), Жейнов бързо напуска страната и заминава за Русия. Там се установява в гр. [[Казан]] и става поддиректор на [[Волжско-Камска банка|Волжско-Камската банка]]<ref>Писмо на [[Димитър Тодоров]] до директора на Народната библиотека Райчо Райчев, 1939 г., [[Стара Загора]] – НБКМ-БИА, Ф. 403 (Народно събрание), дело на фонда.</ref>. В бързината при отпътуването дори не успява да получи полагащото му се възнаграждение за отпечатаните дневници. Бягайки от Българското княжество, Нестор Жейнов взима и всички ръкописи, и документи, намиращи се тогава в печатницата, сред тях са и ръкописните дневници на УНС<ref>{{неясно|„Пак там“.}}</ref>. Този факт е бил известен на мнозина, знаел го е и [[Стефан Стамболов]]. Дори през [[1893]] г., когато Стамболов е министър-председател, Нестор Жейнов се обръща с писмо към него (те се познават преди Освобождението), молейки го да съдейства, да се уредят сметките по издадените протоколи, а той, от своя страна, да върне взетите ръкописи, подчертавайки изключителната им стойност за историята на страната. Писмото не получава отговор.
| |||