История на българското книгопечатане: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
 
=== Печатница на Каравелов ===
Преди Освобождението Любен Каравелов има печатница в [[Букурещ]]. Тя е тясно свързана с българското революционно освободително движение и е добре оборудвана „със скоропечатна преса Keiser, нов шрифтов асортимент – български, латински, гръцки, румънски и турски букви, при това разпределени в повече от 20 каси с наборен материал; с добре подготвени най- малко 3 – 4 словослагатели, които във върхови моменти достигат 7 – 8 човека“<ref name="">Стилиян Кутинчев, Печатарството в България до Освобождението, Принос към културната история на България, 1920 г.</ref>. В печатницата работи [[Киро Тулешков]] (след Освобождението директор на Държавната печатница в София) и други полиграфисти: Никола Астарджиев, Стефан Блъсков, Георги Петров, Янко Петров, Никола Георгиев, Тодор Чолаков и дори [[Христо Ботев]]. В печатницата излизат вестник „Свобода“, (от 1973 г. „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“) и др.
 
==== Дневници на Учредителното събрание ====