История на българското книгопечатане: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33:
 
==== Дневници на Учредителното събрание ====
През [[ноември]] [[1877]] г. тойКаравелов япренася пренасяпечатницата в Търново и в края на годината официално я регистрира като „Типография на Л. Каравелова“. Лошото му здравословно състояние (Каравелов страда от [[туберкулоза]]), многото работа и необходимостта от свежи капитали го принуждават да си търси съдружник и той го намира успешнов лицето това ена бесарабскиятбесарабския българин Нестор Кушлевич (някъде се среща Кирилович) Жейнов, с когото се познава от съвместната им работа в Главната квартира на Руското командване по време на Освободителната война<ref>Печатницата на Любен Каравелов в Русе – Сп. Библион, № 3, Русе, 2004 г., с. 8. </ref>. Печатницата е добре комплектована, с виенска машина и над 20 каси букви на 6 езика. Сам Жейнов наема и квалифицирани работници от Русия за работа с новите машини. Печатат се много [[учебник|учебници]], [[брошура|брошури]], помагала. От 1878 г. е открит и клон на типографията в [[Русе]]. След решението за свикване на [[Учредителното събрание]] в Търново и по всяка вероятност след получаване поръчкатана поръчка за печатане на дневниците на събранието, името на печатницата се променя на „''Типография на Л. Каравелова и Н. К. Жейнова при Народното събрание в Търново''“. Помещава се в приземието на сградата, където заседава Учредителното народно събрание, т.е. в сградата на бившия турски [[конак]]<ref>По сведение на уредничката на [[Музей на Възраждането, Велико Търново|Музея на Възраждането във Велико Търново]] г-жа [[Тянка Минчева]].</ref>.
 
В края на януари (началото на февруари по [[нов стил]]) 1879 г. Любен Каравелов умира. Веднага след смъртта му започват спорове по финансови въпроси между вдовицата [[Наталия Каравелова|Наталия (Ната) Каравелова]], брат му Петко Каравелов, от една страна, и неговия съдружник и изпълнител на завещанието Нестор Жейнов. Въпреки това Жейнов успява да организира отпечатването на дневниците на Учредителното събрание. За целта са му носени на място ръкописните дневници от заседанията, както и всички други официални документи за отпечатване. Обстоятелствотоса му носени на място, като обстоятелството, че печатницата се намира в сградатасъщата на Народното събраниесграда, улеснява процеса. Междувременно конфликтът с Петко Каравелов ескалира, стига се дори до бой. Уплашен, че ще пострада сериозно (Петко Каравелов е не само депутат в Учредителното събрание, но и единедна от най-влиятелните фигури в него), Жейнов бързо напуска страната и заминава за Русия. Там се установява в гр. [[Казан]] и става поддиректор на [[Волжско-Камска банка|Волжско-Камската банка]]<ref>Писмо на [[Димитър Тодоров]] до директора на Народната библиотека Райчо Райчев, 1939 г., [[Стара Загора]] – НБКМ-БИА, Ф. 403 (Народно събрание), дело на фонда.</ref>. В бързината при отпътуването дори не успява да получи полагащото му се възнаграждение за отпечатаните дневници. Бягайки от Българското княжество, Нестор Жейнов взима и всички ръкописи, и документи, намиращи се тогава в печатницата, сред тях са и ръкописните дневници на УНС<ref>{{неясно|„Пак там“.}}</ref>. Този факт е бил известен на мнозина, знаел го е ивключително [[Стефан Стамболов]]. Дори презПрез [[1893]] г., когато Стамболов е министър-председател, Нестор Жейнов се обръща с писмо към него (те се познават преди Освобождението), молейки го даза съдейства,съдействие да се уредят сметките по издадените протоколи, а той, от своя страна, да върне взетите ръкописи, подчертавайки изключителната им стойност за историята на страната. Писмото не получава отговор.
 
Преди смъртта си през 1916 г. Нестор Жейнов завещава на сина си [[Григор Жейнов]] да предаде документите на ''Българската царска делегация'' в [[Москва]]. Така и става. През 1939 г. материалите са предадени, и чрез [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]] идват в [[Народната библиотека]] в София. С оповестяването на изключително ценните ръкописи лично се заема нейният директор [[Райчо Райчев]]<ref>Р. Райчев. „Дневниците на Учредителното народно събрание“ (една забавна историйка от миналото) // Зора, № 5989, 3 юни 1939 г., с. 10</ref>.
 
== Източници ==