|
| описание на изображението=<small>Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, изобразяваща подстригването на Пресиян за монах<ref name="Scy">Миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]] (Мадридски [[препис]], лист 203)</ref></small>
| управление=няколко месеца през [[1018]]
| коронация= няма ; не е приет еднозначно от болярството за владетел, носи само регалията княз –(принц)
| други титли=[[княз]], [[магистър]]
| кръщене=
| роден=996/997 Охрид ?
| погребан=[[Михайловце]], [[Словакия]]
| предшественик=[[Иван Владислав]]
| потомци= двама синове – Василий Придунавски и<br> Самуил
| наследник=[[Петър Делян|Петър II]]
| съпруга=
}}
'''Пресия̀н II''' (познати са също варианти на името му '''Прусиан''', '''Персиан''', '''Пресиан''' и '''Пресиам''') е първородният син и престолонаследник на [[цар]] [[Иван Владислав]]. Някои историци го приемат за последния владетел (1018 г.) на [[Първо българско царство|Първото българско царство]]<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в Средновековна България, LiterNet, 2005 – [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/zagovorite.htm ''Заговорите на „магистър Пресиан Българина“''] (взето на 26.1.2007)</ref>. Носи името на бащата на княза-покръстител [[Борис I]] – кан [[Пресиан]].
== Управление ==
След гибелта на цар Иван Владислав в [[Битка при Драч (1018)|биткабитката при Драч]] с византийците подпрез стените на [[Драч]] в началото нафевруари 1018 година, повечето от болярите се подчиняват на византийския император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и възпрепятстват Пресияновото възкачване на престола. Заедно с двамата си големипо-малки братя си [[Алусиан]] и [[Аарон Български|Арон]], Пресиян не се предава и се оттегля с малки сили в [[Томор (крепост)|крепостта Томор]] нав едноименната планинатапланина [[Томор]] (сегашна Югоизточна [[Албания]]).<ref>Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html 729 – 736]</ref> В същия район съпротива срещу византийските войски организира и [[болярин]]ът [[Ивац]],. При новсе че не е известнодоказана даликатегорично имасъгласуваността координацияв междудействията негоим, иправи Пресиян. Някои историци допускат родствена връзка на Ивац със Самуилово-Ароновата династиявпечатление, тъйче като ПерсиянПресиян и братята му, оставят личниятличния си дворец на Ивац<ref>Павлов, Пламен – Векът на Самуил, ИК Изток-Запад 2014</ref>, за да го отбранява, и се изтеглят в една от укрепените си крепости като продължават да действат съвсем близо до периметъра на военните действия на Ивац. Това предполага както голямо доверие в Ивац. Освен(за товакогото тенякои продължватисторици борбатадопускат съвсемродствена близовръзка досъс негоСамуилово-Ароновата идинастия), очивиднотака чеи действиятаопределено имобща савоенна съгласуванитактика. с Ивац.За съжаление тази хипотеза не е подкрепена с неоспорими фактидоказателства.
В същото време майка му царица Мария, патриарх Давид и по-голямата част от българските боляри, включително непримиримият доскоро [[Кракра Пернишки]], капитулират пред византийския император. Причината е не само в стремежа да запазят своите привилегии, но и във факта, че след толкова десетилетия изтощителни борби с Византия българите вече не разполагат с достатъчен военен капацитет, за да противостоят, и те преценяват безперспективността на по-нататъшната съпротива. Това затруднява много задачата на Пресиян II.
В същото време майка му Мария, тримата ѝ по-малки сина, всичките и дъщери, петимата сина на Гаврил Радомир (включително ослепеният/детрониран престоласледник) и патриарх Давид решават да се предадат на визайнтиският Император, запазвайки свойте привилегии. те са последвани от по-голямата част от българското болярство, включително и Кракра Пернишки, който преценява че каузата е загуба. Това затруднява много задачата на Персиян II=
След като Василий II заема тогавашната българска столица [[Охрид]], войските му завардват планинските проходи и Пресиян се оказва блокиран за продължително време, не получава подкрепа и от приелите византийското господство боляри. Според византийския хронист [[Йоан Скилица]], това принуждава Пресиян и братята му да се предадат, след като получават гаранции от византийския император за живота си. Според проф Пламен Павлов,<ref>Павлов, Пламен – Векът на самуил 2014 – Изток – Запад </ref>.</ref> Василий отделя подчертано внимание на Персиян и братята му, т.е. схваща ги като български владетели. Нещо Повече – проф. Йордан Вълчев застъпва тезата, че не е случайно, че Петър Делян чака чак до 1040 за да вдигне въстани – тогава вече Персиян II е ослепен/детрониран и замонашен. Това значи, че той също е признавал първенството на Иван Владиславовия син. Факта, че е бил готов да подели властта с Алусиан говори за неписана йерархия сред Самуилово-Ароновите наследници. Персиян II Приет е от Василий II в [[Девол (град)|Девол]], той е удостоен с титлата [[магистър]], а след отвеждането му в [[Константинопол]] го назначава за [[стратег]] на [[Тема (Византия)|тема]] [[Вукеларион]]. ▼
▲След като Василий II заема тогавашната българска столица [[Охрид]], войските му завардват планинските проходи и Пресиянблокират севсички оказваподстъпи блокиранкъм заТомор продължителнокато време,блокадата несе получаваръководи подкрепа илично от приелитеимператора византийскотов господствопродължение болярина цели четири месеца. СпоредБлокиран византийскияпо хронисттози [[Йоан Скилица]]начин, товабез принуждававъзможност да получи подкрепа, Пресиян ие принуден заедно с братята муси през август 1018 г. да се предадат,предаде според византийския хронист [[Йоан Скилица]] след като получаватполучава гаранции от византийския император за живота си. <ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 87</ref> Според проф . Пламен Павлов,<ref>Павлов, Пламен – Векът на самуил 2014 – Изток – Запад </ref>.</ref> Василий отделя подчертано внимание на ПерсиянПресиян и братята му, т.е. схваща ги като български владетели , което обяснява защо в тази кампания са ангажирани както самият император, така и всички налични ромейски части. <ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 87-88</ref> Нещо Повечеповече – проф. Йордан Вълчев застъпва тезата, че не е случайно, ченеслучайно Петър Делян чака чак до 1040 г., за да вдигне въстанивъстание – тогава вече ПерсиянПресиян II е ослепен/детрониран и замонашен. Това значи, че той също е признавал първенството на Иван Владиславовия син. ФактаФактът, че е бил готов да подели властта с Алусиан говори за неписана йерархия сред Самуилово-Ароновите наследници. Персиян II Приет е от Василий II в [[Девол (град)|Девол]], той е удостоен с титлата [[магистър]], а след отвеждането му в [[Константинопол]] го назначава за [[стратег]] на [[Тема (Византия)|тема]] [[Вукеларион]].
== Заговори и интриги == ▼
Пресиян II е приет от Василий II в [[Девол (град)|Девол]], удостоен е с титлата [[магистър]], а след отвеждането му в [[Константинопол]] е назначен за [[стратег]] на [[Тема (Византия)|тема]] [[Вукеларион]] в Мала Азия - достатъчно отдалечена от българските земи територия, същевременно в йерархията на ромейските стратези тази област осигурява най-високопоставена и добре заплатена позиция, което показва високият статут на българина в империята.
▲== Заговори и интриги ==
=== Срещу Константин VIII ===
С името на Пресиян е свързан един интересен епизод. Наскоро след 1025 година тойПресиян участвалучаства в заговор срещу император [[Константин VIII]], но влязълвлиза в конфликт с византийския аристократ [[Василий Склир]], също участник в подготвяния метеж. Скарването бързо прерасналопрераства във въоръжен двубой, който някои съвременни изследователи наричат дуел. ИВ дваматадействителност участницистава ввъпрос „дуела“ (всъщностза сражение между войските на двамата претенденти за престола) и този конфликт е третиран от Константин VIII с цялата строгост на закона като държавна измяна. Пресиян и Василий Склир са заточени от императора на [[Принцови острови|Принцовите острови]] в [[Мраморно море]]. Но докато Василий Склир е ослепен, ослепениа сасъщо и някои от приближените на Пресиян, сред които е бившият български [[ичиргу боил]] Богдан, а на монаха Захарий е наложено наказание отрязване на езика,<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., Къмстр. 88</ref> то към Пресиян отношението билое по-предпазливо – той биле заточен на остров [[Плати (остров)|Плати]].<ref>Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.251</ref>
==== Срещу Роман III Агрир ====
През 1029 или 1030 г. Пресиян участва в заговор срещу новия византийски император [[Роман III Аргир]], възцарил се благодарение на брака си с дъщерята на Константин VIII [[Зоя (императрица)|Зоя]]. Двете дъщери на Константин VIII, Зоя и по-малката Теодора, са единствените наследнички на византийската Македонска династия.<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 91</ref> Заговорът се организира след проваланеуспешния поход на заговораРоман III Аргир срещу Сирия, в който както свидетелства арабският хроникьор Камдлин Халеби участва и Пресиян, наречен от него '''„цар на българите“''' - ''„И били с Роман: Царят на българите, както и печенезите, франките, русите, абхазците, грузинците, арменците.“''<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 92</ref> Планът на заговорниците предвижда и брак на Пресиян с принцеса [[Теодора (Византийска империя)|Теодора]].'<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 92</ref> Заговорът обаче е разкрит. Пресиян е поставен под арест в манастира Св. Мануил в Константинопол, осъден като изменник и ослепен.<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 92</ref> През 1030 година ставае монахнасила замонашен. ПрофТова събитие е илюстрирано в Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица. Пламен Павлов, считасмята, че поради симпатиите на императрицапринцеса Теодора (по-късно станала императрица) и поради ангажираността ѝ в двата опита за пучзаговор, в които участва ПерсиянПресиян, тя се ангажира да изкачи на високи постове неговите наследници, като един вид компенсация.
== Надгробен надпис ==
{{основна|Надгробен надпис на Пресиян II}}
Във връзка с Пресиян се дискутира намерения през 1978 година при археологически разкопки на средновековна [[кръгла църква|ротонда]] в град [[Михаловце]] (днес в [[Словакия]]) кирилски надгробен надпис, гласящразчетен от неговия откривател и изследовател споредВойчех някоиТкадлчик:
{{цитат|''Тук лежи княз Персиан'' [Пресиан], [роден] ''в годината 6505'' [996/997], ''[починал] в годината'' [1060/1061].<ref>Павлов, Пл., [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/presian_II.htm ''Пресиан II – последният владетел на Първото българско царство (1018 г.)'']</ref> }}
Според Ткадлчик Пресиян успява да напусне пределите на Византия и да се установи в Унгарското кралство като тази теза е възприета и от други изследователи, сред които М.Виздал и Н.Николов<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 96</ref> Според Ткадлчик българинът успява някак да избяга от манастира и начело на група български сподвижници стига до Унгария, където е в очакване на някакъв маджарско-ромейски конфликт, при който да вдигне въстание срещу империята. Според хипотезата на Виздал и Николов пък е възможно Пресиян след възцаряването на [[Исак I Комнин]] и неговата съпруга [[Екатерина Комнина|Екатерина Българска]] (сестра на Пресиян) да е изпратен там като високопоставен православен монах с духовна мисия.
== Бележки ==
<references />
|
