Винсент ван Гог: Разлика между версии

''' Винсент Вилем ван Гог''' (1853 – 1890) ({{lang|nl|Vincent van Gogh}}, 1853 – 1890) е [[Нидерландия|нидерландски]] [[художник]], смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на [[Европа|европейското]] [[изкуство]]. Той е един от най-видните представители на [[постимпресионизъм|постимпресионизма]]. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност – автор е на около 900 [[картина|картини]] и 1100 [[рисунка|рисунки]]. Самоубива се на 37 години, като се предполага, че е имал психически проблеми. Приживе остава непризнат, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на [[17 март]] [[1901]] г. в [[Париж]], [[Франция]] са изложени 71 от неговите произведения. През 1973 г. в Холандия е открит музей, посветен изцяло на неговото изкуство и който разполага с най-богатата колекция от негови картини.

Винсент ван Гог е вторият син на [[пастор]]а от [[Нидерландска реформирана църква|нидерландската реформирана църква]] Теодорус ван Гог (1822 – 1885) и дъщерята на [[книговезец]] Анна Корнелия Карбентус (1819 – 1907). Първото дете в семейството се ражда мъртво и носи същото име Винсент. Майката така и не успява да приеме втория си син с очакваната любов както първородния. Винсент има двама братя и три сестри: Ана Корнелия, Теодорус (Тео), Елизабет Хуберта, Вилхелмина Якоба и Корнелиус Винсент ван Гог. От 1861 г. до 1864 г. посещава селското училище в [[Цундерт]] и после се премества в [[интернат]]а на Ян Провили в [[Цевенберген]], където учи основно [[Френски език|френски]], [[Английски език|английски]] и [[Немски език|немски]], и прави първите си опити в рисуването. През 1866 г. – 68 г. е ученик в интерната в [[Тилбург]].

През 1869 г. Ван Гог започва обучение в хагския филиал на парижката фирма за търговия с произведения на изкуството Гупил и Сие (''Goupil & Cie''), в която чичо му Сент е съсобственик. Той живее под наем в [[Хага]] и поддържа интензивни отношения с роднините на баща си. Тъй като ръководителят на филиала е много доволен от ученика си, Ван Гог е преместен през 1873 г. с отлични препоръки в по-големия [[Лондонлондон]]ски филиал. След едно посещение при родителите си, междувременно преместили се в [[Хелворт]], [[Северен Брабант]], той заминава за [[Париж]]. Поразен е от колекциите картини на [[Лувъра]] и от видяното по други изложби. Връща се в Лондон и наема стая в квартал [[Брикстън]] в един пансион. Хазяйка му е южнофранцузойката Урсула Лойер, която живее с дъщеря си Йожени и поддържа една ранна форма на детска градина. През свободното си време той посещава музеите в града и изучава картините на [[Томас Гейнсбъроу]] ''(Thomas Gainsborough, 1727 – 1788)'', [[Джошуа Рейнолдс]] ''(Sir Joshua Reynolds, 1723 г. – 1792 г.)'', [[Джон Констабъл]] ''(John Constable, 1776 – 1837)'' и [[Джоузеф Търнър]] ''(Joseph Mallord William Turner, 1775 – 1851)''. Под тяхно влияние Ван Гог прави поредица от рисунки с градски мотиви.

През лятото на 1874 г. прекарва кратка отпуска при родителите си, на които за пръв път прави впечатление промяната в характера на сина им. Веселата и оптимистична настройка към живота е отстъпила на едно сериозно и вглъбено състояние. Ван Гог разказва на родителите си за нещастното си влюбване в дъщерята на хазяйката си. Връща се в Лондон със сестра си Ана, която иска да си търси работа там. Те сменят квартирата, но настроението на Ван Гог не се подобрява. Той започва да се занимава интензивно с [[Библия]]та и издейства през октомври 1874 г. да бъде преместен в Парижкияпарижкия филиал на ГупилGoupil и& СиеCie. Тъй като преместването не донася промяна, в края на годината той пътува още веднъж до Лондон, а през май 1875 г. се установява окончателно в главната квартира на фирмата. Тук пред клиентите и колегите си прави крайно лошо впечатление с радикалните си виждания за изкуството, които са със силен [[Религия|религиозен]] оттенък.

В началото на 1876 г. се сменя собственикасобственикът на фирмата. Основните виждания за изкуството на новите собственици и тези на Ван Гог се оказват несъвместими и той напуска през април 1876 г. Още веднъж се връща в [[Англия]]. В частното училище на пастор Стоукс в [[Рамсгейт]], а по-късно в [[Айлуърт]], той получава място като помощник -учител по френски, немски и [[аритметика]] срещу безплатна храна и нощувка, но без заплата. Едно зле платено място намира при [[Методистка църква|методисткия]] свещеник Джоунс като учител и помощник-проповедник. Неговата първа проповед, държана с изключително въодушевление през ноември 1876 г., бележи неговото безкомпромисно обръщане към евангелието. Същевременно се засилва и интересът му към рисуването. След [[Коледа|коледната]] отпуска при родителите му, междувременно преместили се в Етен, те успяват да го склонят да не се връща повече в Англия.

Следва едно тримесечно пребиваване в [[Дордрехт]], където Ван Гог работи като помощник в една [[книжарница]]. През пролетта на 1877 г., след уговорка с родителите си, той заминава за [[Амстердам]], за да се подготви за приемните изпити в [[Теология|теологическия]] факултет. Живее при чичо си Йоханес и се обучава по [[Латински език|латински]], [[Гръцки език|гръцки]] и теология. Тъй като уроците са му много трудни и той е на мнение, че много от теологичните формалности при разпространяването на [[Християнство|християнската вяра]] сред хората са излишни, спира усилията си да следва теология. Вместо това през юли 1878 г. пътува до [[Брюксел]] и посещава тримесечен семинар за непрофесионални проповедници, но на заключителния изпит е определен като неподходящ. От декември 1878 г. живее в [[Боринаж]], южнобелгийска област за добиванедобив на каменни въглища, където хората живеят в крайна нищета. В началото се установява в [[Патюраж додьо Мон]], по-късно живее във [[Вамс]] и [[Кюсмес]]. Помага на болни и чете на миньорите от Библията. Тъй като е на мнение, че няма право да живее при по-добри условия от тези на неговите довереници, раздава всичко, което има на нуждаещите се, и до юли 1880 г. живее в страхотна мизерия. Появяват се много рисунки на миньори и на обстановката, в която работят. Макар брат му Теодорус, междувременно преуспяващ търговец на картини в Париж, да не е съгласен с начина му на живот, от лятото на 1880 г. започва да му изпраща пари да живее. През есента на 1880 г. Винсент ван Гог решава окончателно, че ще стане художник.

През октомври Ван Гог започва половингодишно обучение по [[Анатомия|анатомични]] рисунки и перспективно рисуване в брюкселската Академия за изящни изкуства. През април 1881 г. се връща при родителите си в Етен. През лятната ваканция ги посещава братовчедка му Кий Фос. Плануваното от седмици посещение приключва внезапно и Кий отпътува със сина си за Амстердам, тъй като Ван Гог се влюбва в нея и се стига до опити за сближаване от негова страна, на които тя не отвръща. За да избяга от упреците на семейството си, той посещава чичо си – художника Антон Мауве (1838 – 1888) в Хага и го моли да го подпомогне в усилията му да стане художник. Той го посвещава в техниката на [[акварел]]а и му подарява необходимите материали. Обратно в Етен възникват поредица акварели, рисунки и първи [[Маслени бои|маслени]] платна. Той пътува декември 1881 г. до Амстердам в напразен опит да срещне братовчедка си повторно. От януари 1882 г. е вече в Хага и се обучава интензивно при чичо си Мауве. Обучението прекъсва рязко през март, тъй като Мауве, по стара традиция, настоява Ван Гог да тренира способностите си с рисунки на гипсови модели, последният, обаче е на мнение, че единствено рисуване сред природата и пона живи модели може да го обогати.

Чичо му Корнелис Маринус ван Гог – търговец на произведения на изкуството –, поръчва при него 12 изгледа от Хага с перо и туш за магазина си. Ван Гог се запознава с проститутката Класина Мария Хоорник, наричана от него Сиен, с която живее повече от година и през това време тя му позира многократно. През лятото се връща в ателието на Мауве. Занимава се с техниката на маслената живопис и с проблеми на теорията на цветовете. [[Палитра]]та му през целия му нидерландски период е с тъмни, землисти цветове.

За да се посвети изцяло на живописта, се разделя със Сиен, основната роля за което изиграва едно посещение на брат му Теодорус, и се премества в северно-нидерландскатасевернонидерландската провинция [[Дренте]], в торфеното селище [[Хоогевеен]]. Самотната шир го потиска и очарова същевременно.

Смазан от самотата, той се връща през декември при родителите си в Нюнен, където остава до ноември 1885 г. През това време рисува почти 200 картини. Ван Гог наема ателие до къщата на баща си, където изпълнява и поръчката на един златар – Чарлс Херманс от [[Айндховен]], който поискал да украси трапезарията си с шест картини. От октомври 1884 г. има и няколко художници аматьори от Айндховен като ученици. Една афера със съседката му Маргот Бегеман приключва след опит за самоубийство от страна на младата жена. Мъката навлиза на 26 март 1885 г. трайно в къщата на семейство Ван Гог със смъртта на бащата и смазва художника психически.

[[Файл:Vincent_Van_Gogh_-_The_Potato_Eaters.png|мини|''Селяни, ядящиядещи картофи'' (1885)]]

През април в лицето на „[[Селяни, ядящиядещи картофи]]“ се появява неговият шедьовър от нидерландския период. Във витрината на търговеца на бои г-н Льор от Хага са изложени за пръв път творби на Ван Гог. През ноември 1885 г. се мести в [[Антверпен]], където участва в приемните изпити в училището по изящни изкуства ''(École des Beaux-Arts)''. Тъй като междувременно парижкият художествен живот е забелязал Ван Гог, той решава да взема уроци в парижкото ателие на [[Фернан Кормон]] и напуска Антверпен преди обявяването през март 1886 г. на резултатите от изпитите – отрицателни за него. Никога повече не се връща в [[Белгия]] и [[Нидерландия]].

Чак след пристигането си уведомява брат си Теодорус за намерението си да се установи в Париж и той го приема въвв и без това тясното си жилище. По това време Теодорус е ръководител на една от галериите на фирмата Бусо и Валадон (''Boussod & Valadon''), наследницата на фирмата ГупилGoupil & Cie. Без да се бави, Ван Гог започва обучението си в ателието на Кормон, където се запознава с колегите си [[Анри дьо Тулуз-Лотрек]] (''Henri Marie Raymond de Toulouse-Lautrec, 1864 – 1901'') и [[Емил Бернар]] ''(Emile Bernard, 1868 – 1941)''. Чрез брат си влиза в контакт с [[Импресионизъм|импресионизма]] и с най-важните му представители: [[Пиер-Огюст Реноар]] ''(Pierre-Auguste Renoir, 1841 – 1919)'', [[Камий Писаро]] ''(Jacob Camille Pissarro, 1830 – 1903)'', [[Едгар Дега]] ''(Edgar Degas, 1834 – 1917)'', [[Пол Синяк]] ''(Paul Signac, 1863 – 1935)'', [[Алфред Сисле]] ''(Alfred Sisley, 1839 – 1899)'', [[Клод Моне]] ''(Claude Monet, 1840 – 1926)'' и [[Жорж Сьора]] ''(Georges Seurat, 1859 – 1891)''. Впоследствие пътищата на тези художници се разделят и като „чисти“ импресионисти остават от тази група само Писаро и Моне.

Заминавайки на юг, неговата междинна цел е старият [[Римска империя|римски]] град [[Арл]], който обаче не го посреща с жегата на юга, а със сняг и студ. Аналогично на една зимна японска дърворезба от Фуджияма, той създава картини с различни изгледи от Арл. Противно на първоначалното му намерение да пътува до [[Марсилия]], през пролетта на 1888 г. той се подготвя за по-дълъг престой в Арл. Със затоплянето расте ентусиазмът му от светлината на юга и той се впуска с безпримерен хъс в работата, осъществявана благодарение на постоянната помощ на Теодорус. Това е най-плодотворният му период, в който рисува най-известните си картини днес. Така през април той рисува серията си от цъфнали дървета, които и днес ни поразяват с интензивността на светлината и цветовете си. В памет на наскоро починалия в Нидерландия негов учител А. Мове, той надписва една от тези картини със ''Souvenir de Mauve'' („Спомен за Мове“).

Макар че изпраща многобройни картини на брат си в Париж, мястото за съхранение на картини в неговата стая скоро също свършва. През май наема дясното крило с четири допълнителни помещения на така наречената „[[Жълта къща]]“ – заради цвета, с който я боядисва отвън и която е отразена в няколко картини. Тази къща Липсват му пари за мебели и така помещенията остават до септември като складове за картини.

[[Файл:VanGogh-starry night.jpg|мини|''[[Звездна нощ]]'', юни 1889 г. (Музей за съвременно изкуство, Ню Йорк)]]

Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца. Тези му занимания видимо подобряват състоянието му. В началото с придружител, Жорж Пуле, на Ван Гог е разрешено да напуска клиниката, за да рисува красивия пейзаж в околностите. През това време създава картини с поля в наситени жълти цветове, [[Маслиново дърво|маслинени дървета]], [[Ирис (растение)|ириси]] и [[кипарис]]и. Прекъсван единствено от слаби пристъпи и частична загуба на паметта, той работи неуморно при почти пълна липса на контакти с хора извън клиниката.

През фаза на тежко психично разстройство, той се нагълтва с разредител и с бои от тубите. Този припадък с ужасни [[Халюцинация|халюцинации]] и последвалата тежка [[депресия]] правят за следващите шест седмици всякаква работа извън клиниката немислима. След като симптомите затихват, Ван Гог се страхува от самотата при работа на открито и повече не напуска района на клиниката. Той бяга от депримиращите ѝ покои, като копира свои предишни произведения и рисува поредица от шест автопортрета – важен източник за тогавашното му душевно състояние, анализирано многократно впоследствие от [[Психоаналитик|психоаналитици]] и [[Психиатър|психиатри]].

В Париж Ван Гог се запознава със снаха си Йоханна, омъжена през април 1889 г. за Теодорус и с племенника си Винсент Вилем. Прекарват няколко дни в хармония, посещават художници и приятели, както и няколко изложби. След три дни, обаче Ван Гог е уморен от прекалено хаотичния и напрегнат живот в Париж и отпътува за Овер-сюр-Оаз и там наема стая в странноприемницата Раву. Уговорено е, че популярният сред художниците д-р Гаше ще се грижи за него.

Вечерта на 27 юли се прибира и хазяите му забелязват, че видимо страда от силни болки, изатова викат д-р Гаше и още един лекар. Те бързо установяват, че в гърдите на Ван Гог е заседнал куршум, който е невъзможно да бъде отстранен. След като почистват раната, лекарите ограничават усилията си до облекчаване на болките. Писмо от д-р Гаше е изпратено по куриер и Теодорус пристига веднага на смъртния одър на брат си. Двамата братя прекарват деня в спомени за общите години в Нидерландия. В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите ''Иска ми се да мога да умра така''. Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на приятели и колеги. Ковчегът е отрупан с [[Далия|далии]] и обичните [[слънчоглед]]и. Надгробното слово държи д-р Гаше, но плачът му става неудържим и той прекъсва без време омàжаомажа за своя приятел.

Теодорус ван Гог надживява брат си само с шест месеца. След смъртта му в [[Утрехт]] на 25 януари 1891 г., през 1914 г. тленните му останки са преместени в Овер до гроба на брат му.

Извън поредицата спекулации за непосредствения повод за самоубийството на Ван Гог, най-вероятната причина е страхът от невъзможността да продължи да работи. След женитбата на Теодорус и раждането на детето, Ван Гог се е опасявал от това да не създава материални затруднения на брат си. Теодорус го подпомага през изминалите 10 години с безброй доставки на материали и превеждане на пари, което, в крайна сметка, прави възможно изобщо интензивното му занимание с живопис. Изместването на приоритетите в живота на Теодорус към новото му семейство, според Ван Гог, би могло да затрудни художническите му занимания или даже да ги спре изцяло. За всичко, направено от брат му за него като художник, за тогавашния момент не е имало реалистични изгледи да бъде компенсирано чрез продажбата на картините му.

През март 1882 г. получава първата си поръчка от чичо си – серия от 12 изгледа от Хага (виж по-горе), като един от тях е продаден със сигурност. Ван Гог пише в едно писмо: „''...И ето го, идва К. М. и поръчва 12 малки рисунки с перо и туш, изгледи от Хага, по един имперски талер единия – цената определена от мен, тъй като видя няколко, които бяха готови...''“. За златаря Чарлс Херманс от Айндховен рисува през 1884 г. вече споменатите шест картини, за които Ван Гог потвържавапотвърждава в едно от писмата, че е получил пари. Пейзажът „Червеното лозе“, рисуван през 1888 г. в Арл и изложен през 1890 г. на една изложба в Брюксел, е купен от А. Блох. От служебната кореспонденция на магазина, чийто управител е Теодорус ван Гог, става ясно, че един автопортрет на Винсент ван Гог е продаден в Англия. На няколко места се срещат и указания за продажбата на една картина, наречена „Селски път с кипариси“.

Биографичните обстоятелства и закъснялата посмъртна слава на Ван Гог благоприятстват фабрикуването на фалшификати, което с течение нена времето добива осезаеми измерения.<ref>Stefan Koldehoff, [https://www.dbnl.org/tekst/_van012200201_01/_van012200201_01_0002.php ''When myth seems stronger than scholarship: Van Gogh and the problem of authenticity''] </ref> Посяването на съмнения, когато неговите картини се търгуват за милионни суми, въвлича в конфликт твърде разнородни интереси. Историята на фалшификатите се развива и усложнява от самото начало на ХХвХХ в., <ref>Де ла Фай, който съставя първия изчерпателен каталог, пише отделна студия за фалшификатите, вж. Baart de la Faille, J.: ''Les Faux van Gogh.'' G. van Oest – Paris & Bruxelles – 1930</ref> като музеят „Ван Гог“ се е сдобил с правото на арбитър, което упражнява консервативно. За автентични по настоящем се считат близо 2200 творби, и само за около 5% от тях се допуска известно съмнение.