Католицизъм в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 152:
==== Католически процеси ====
{{основна|Католически процеси}}
Комунистическият режим поставя рязка граница в историята на католическата църква в България. През [[1950]]-[[1952]] г. срещу повече от 57 души, сред които висшето духовенство, свещеничеството и миряни от католиците от двата обреда, са оганизирани [[Католически процеси|съдебени процеси]] по обвинение в участие в „шпионска и заговорническа католическа организация“. Процесът завършва с шест смъртни и множество други присъди с големи срокове затвор.
==== По време на тоталитаризма ====
Чуждестраните мисионери са изгонени от България. Малкото останали български свещеници след репресиите от 50-те г. са застаряващи. Църквата има нужда от нови, млади кадри. Официалните връзки с [[Ватикан]]а са прекратени, останалите църковни сгради и църкви имат нужда от ремонт. Всичко, което е направено през този труден период е в резултат на усилията на енорийските свещеници по места, с активната помощ на местното население.<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ]</ref> Официалната власт се опитва да се намеси в избора на нови епископи. След смъртта на Иван Гаруфалов през 1951 г. епископ Кирил заема отново поста Aпостолически екзарх на българите католици от източен обреди. След [[Съдебни процеси срещу католически свещеници в България|процесите срещу Католическата църква]] Кирил Куртев остава единственият висш католически йерарх в България. Той се грижи не само за униатската общност, но и за [[Римокатолическа църква|католиците от западен обред]] в [[Никополска епархия|Никополската]] и [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-Пловдивската епархия]]. Ръкополага [[Симеон Коков]] за епископ на Софийско-Пловдивската епархия през декември 1960 г.<ref name=":1" /> Епископ Кирил Куртев участва в работата на [[Втори ватикански събор|Втория ватикански събор.]]
| |||