Луис Бунюел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Ред 154:
Поради започналата в средата на 60-те години криза на мексиканската филмова индустрия, Бунюел започва да работи главно във [[Франция]]. През 1963 година актьорът [[Фернандо Рей]], една от звездите на „Виридиана“, запознава Луис Бунюел с продуцента [[Серж Силберман]], работил вече с утвърдени френски режисьори, като [[Жан-Пиер Мелвил]], [[Жак Бекер]], [[Марсел Камю]] и [[Кристиан-Жак]].{{hrf|Bergan|2003}} Силберман му предлага да заснемат заедно адаптация на романа „[[Дневникът на една камериерка]]“ на [[Октав Мирбо]], който Бунюел е чел неколкократно.{{hrf|Gonzalez|2014c}} Бунюел има желание да снима в Мексико със Силвия Пинал, но Силберман настоява да работят във Франция.{{hrf|Gonzalez|2014c}}
 
Пинал е толкова настоятелна да работи отново с Бунюел, че е готова да замине за Франция, да учи езика и дори да работи без заплащане, стига да получи главната роля на Селестин.{{hrf|Rivera|1997|62}} Силберман обаче настоява ролята да получи френската актриса [[Жана Моро]] – Пинал остава силно разочарована и по-късно твърди, че неуспехът на Алатристе да ѝ осигури ролята става причина за края на брака им.{{hrf|Rivera|1997|62}} Когато Бунюел се опитва да намери френскоезичен писател, с когото да работи по сценария, Силберман му предлага [[Жан-Клод Кариер]], актьор, който дотогава е писал само няколко сценария за [[Пиер Ете]].{{hrf|Bergan|2003}} Първоначално Кариер има трудности в работата с Бунюел, поради прекаления си респект към изместнияизвестния режисьор, но „Дневникът на една камериерка“ поставя началото на трайно сътрудничество между Бунюел, Кариер и Силберман. По-късно Кариер казва: „По някакъв начин Бунюел се нуждаеше от опонент. Той нямаше нужда от секретарка – трябваше му някой, който да му противоречи, да се противопоставя и да прави предложения.“{{hrf|Grierson|2003|62}}
 
Филмът на Бунюел е вторият опит по романа на Мирбо след холивудската продукция на [[Жан Реноар]] от 1946 година, която Бунюел отказва да гледа, опасявайки се да не бъде повлиян от известния режисьор, на когото се възхищава.{{hrf|Kalat|2014}} Версията на Бунюел, макар и одобрявана от мнозина, често е сравнявана неблагоприятно с тази на Реноар, като според някои критици филмът на Реноар се вписва по-добре в цялостното му творчество, докато този на Бунюел не е достатъчно „Бунюеловски“.{{hrf|Harris|1996|92}}