Черновръшки рид: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Fixed typo
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 18:
'''Черновръшки рид''' е рид във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], области [[Област Габрово|Габрово]] и [[Област Ловеч|Ловеч]], разположен между долините на реките [[Янтра]] и [[Видима (река)|Видима]].<ref name="грб">{{грб|538}}</ref>
 
Издига се между долината на река [[Видима (река)|Видима]], която го отделя от Троянските възвишения на запад и [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] на север. Долината на река [[Янтра]] при [[Габрово]] го отделя от [[Габровски възвишения|Габровските възвишения]] на изток. На юг малките Новоселска и Кръвенишка котловини го отделят от [[Калоферска планина]] (дял от [[Стара планина]]), а източно от село [[Купен (Област Габрово)|Купен]], в района на изворите на реките Голищица (от басейна на [[Росица (река)|Росица]] и Паничарка (от басейна на [[Янтра]]) чре зчрез седловина висока 865 м се свързва с рида Осениковец на [[Шипченска планина]] (дял от [[Стара планина]]).<ref name="грб"/>
 
Дължината на рида от запад на изток е около 40 км, а ширината му в западната част достига до 10 км. Билото му е остро с височина над 1000 м, а най-високата му точка е връх '''Черни връх''' (1199,4 м), разположен в югозападната му част, северно от град [[Априлци]]. Склоновете му са стръмни, особено на север към Севлиевското поле. Почти през средата, между селата [[Тумбалово]] и [[Горна Росица]] се проломява от река [[Росица (река)|Росица]], като източната му по-ниска част се нарича Бухала и именно тя се свързва на юг с [[Шипченска планина]]. От западната му част извира [[Граднишка река]] (десен приток на [[Видима (река)|Видима]], а от източната му – река [[Лопушница (приток на Росица)|Лопушница]] (десен приток на [[Росица (река)|Росица]]. Изграден е от долно- и горнокредни пясъчници, варовици и мергели на Черновръшката антиклинала. Почвите са сиви горски. Северните му стръмни склонове са обрасли предимно с дъбово-габърови гори.<ref name="грб"/>