Разлика между версии на „Селско стопанство“

м
fixlink
м ({{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=)
м (fixlink)
 
=== Съвременно развитие в България ===
Като част от ЕС България трябва да се съобразява с тенденциите на развитие в Европа, както и състоянието в което се намира българското селско стопанство. През 2013 година излиза от Министерството на земеделието „Национална стратегия за устойчиво развитие в земеделието в България в периода 2014 – 2020 година“, в която се дава оценка на състоянието и начините за преодоляване на проблемите.<ref>[https://www.president.bg/docs/1380286308.docx www.president.bg]</ref> На стр.4 се казва:
{{цитат|От гледна точка на продоволствената сигурност и от позицията на влошаващо се здравословно състояние на българската нация може да се счита за абсурд, когато вноса на такива важни продукти като плодове, зеленчуци, месо и редица други преобладава над износа и достига заплашителните равнища от 70 – 80%. Липсва ясна политика за развитие на сектора и значението му за икономиката на страната като се има предвид, че агроиндустрията в света през 2030 г. ще определя в значителна степен развитието на всички важни за човека преработвателни индустрии като хранително-вкусовата, фуражната, леката, енергетиката, химическата, фитофармацевтичната, козметичната, туристическата и редица други.}}
 
Големите агропроизводители, търговските лобита, потребителите и други групи се опитват да влияят на политиката за прокарване на своите интереси. Агробизнеса има най-голямо влияние и обикновено интересите на потребителите остават на последно място. Така например през 2010 големите компании производители на храни блокират инициатива на [[ФАО]] за подобряване на стандартите на работа в животновъдството, което представлява най-големия потребител на прясна вода, най-основния замърсител на природата, както и е основнен причинител на наднорменото тегло и болестите на голяма част от населението и по този начин блокират възможността да се подобрят стандартите за здравето и околната среда.<ref>{{cite news|url=http://www.guardian.co.uk/environment/2010/sep/22/food-firms-lobbying-samuel-jutzi |title=Corporate Lobbying Is Blocking Food Reforms, Senior UN Official Warns: Farming Summit Told of Delaying Tactics by Large Agribusiness and Food Producers on Decisions that Would Improve Human Health and the Environment |location=London |first=Juliette |last=Jowit |date=22 септември 2010 |newspaper= The Guardian}}</ref>
 
В България държавното предприятие „Напоителни системи“ е един от най-големите собственици на държавно имущество и то трябва да се управлява в интерес на обществото. През 2012 година напояваните площи в страната са намалени да 2% от обработваемите площи.<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2146.html www.cia.gov]</ref> Това, заедно с другите фактори води до намаляване делът на [[овощарство]]то, [[зеленчукопроизводство]]то, [[лозарство]]то, които са един от основните фактори за правилното хранене на населението чрез така наречената [[Диета|средиземноморска диета]]. При този начин на хранене плодове и зеленчуци трябва да се консумират ежедневно, като при това от корена до масата на консуматора трябва да са минали не повече от 72 часа.
 
== Икономика ==