Станислас Сенклер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
м fixlink |
||
Ред 11:
Станислас Сенклер е роден през 1835 г. в замъка Веркяй, намиращ се в имението на дядо му, днес квартал на столицата Вилнюс, [[Литва]]. Баща му Александър Сенклер е бивш офицер от колониалната английска армия в [[Индия]] и шотландски благородник. Майка му е полякинята Пелагия Косаковски. Негов дядо по майчина линия е граф Йозеф Косаковски. Баба му е Луиза Потоцка. Неговият чичо по майчина линия е адютант на [[Наполеон I]] при злополучното му нападение над [[Москва]] през 1812 г. През 1855 г. семейството губи имението, според една версия то е продадено, а според други данни е конфискувано от руските власти най-вероятно за изменническа дейност. Това в допълнение към полският му произход обясняват омразата му към русите. Тази своя омраза той необосновано разпростира и върху българите.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0 Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров – основни източници за Петко Войвода]</ref>
Като потомствен военен, образован и комбинативен постъпва в Британската армия. Отличава се в Кримската война. Повишен е във военно звание [[капитан]] (1859). Чиновник в британското консулство в [[Бургас]] (1862). След две години заема консулска длъжност в британската служба във [[Варна]]. Купува си бейски чифлик в с. [[Акдере]] с намерение да се установи в тогавашната [[Османска империя]]. Станислас Сенклер се счита за представител на европейската аристокрация, което не му пречи да приеме турско име ''Хидает паша'' („Праволинейния“ генерал), с което да си присвои и чин който никой не му е давал. В съавторство с Чарлз Брофи издава книгата „Пребиваване в България. Бележки по ресурсите и администрацията на Турция“, Лондон, 1869 г.<ref>[http://www.promacedonia.org/en/sc/ www.promacedonia.org]</ref> В книгата българите са описани като примитивни и нелицеприятни хора.<ref>[http://liternet.bg/publish2/mkirova/britanski.htm Въобразената България:
Британкият колониален дискурс от вчера и днес. Милена Кирова.] електронно списание LiterNet, 14 януари 2014, № 1 (170).</ref>
| |||