Емборе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 43:
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Емборион'' (Emborion), Мъгленска епархия, живеят 320 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 ''Ембари'' (Embari) е посочено като село в каза Джумали с 280 домакинства с 680 жители [[българи]] и 80 жители [[мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.96 – 97.</ref>
Според Златко Каратанасов Емборе е градец с 300 къщи, от които 30 турски, а останалите чисто български. В Емборе има три църкви – главната „Свети Мина“, гробищната „Свети Николай“ и „Св. св. Константин и Елена“ (Еленица) – на северозапад в гората
В 1885 година с правителствено решение на българите са дадени църквите „Свети Мина“ и „Св. св. Константин и Елена“, а „Свети Николай“ остава за гъркоманите. В 1895 година владиката [[Йоаникий Маргаритиадис|Йоаникий Мъгленски]] безуспешно се опитва да овладее „Свети Мина“ с аргумента, че в нея е погребан последният емборски владика.<ref name="Димитров 4"/>
В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Емборе:
| |||