Емборе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 39:
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Лерин|Филорине]] от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името ''Енбория'' с 71 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333 </ref>.
В края на XIX век Емборе е смесено българо-турско село. До към края на 60-те години селото е седалище на Мъгленската епархия, като катедрална църква е „[[Свети Мина (Емборе)|Свети Мина]]“.<ref name="Димитров 4">{{Цитат периодика| last = Димитровъ | first =Благой | authorlink =Благой Димитров | coauthors = | year =1938 | month =декемврий | title =Емборски спомени от 1895 год. | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location =София | volume = X | issue = 10 (100) | pages =4 | doi = | id = | url =http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_10_issue_10.pdf | format = | accessdate = | lang = | lang-icon = }}</ref> В 1865 година в училището в селото започва да преподава емборецът поп Димитър. Съселянинът му [[Димитър Македонски (Емборе)|Димитър Македонски]] научава поп Димитър да пише на български, изпраща му учебници и така в 1876 година (или в 1868<ref>Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр. 84 – 100.</ref>) в Емборе е открито първото българско училище в Кайлярско. В 1884 година в селото преподава [[Арсени Костенцев]] и училището започва официално да се нарича ''българско''.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.</ref>
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Емборион'' (Emborion), Мъгленска епархия, живеят 320 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 ''Ембари'' (Embari) е посочено като село в каза Джумали с 280 домакинства с 680 жители [[българи]] и 80 жители [[мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.96 – 97.</ref>
Ред 45:
Според Златко Каратанасов Емборе е градец с 300 къщи, от които 30 турски, а останалите чисто български. В Емборе има три църкви – главната „Свети Мина“, гробищната „Свети Николай“ и „Св. св. Константин и Елена“ (Еленица) – на северозапад в гората. В училището, издържано от [[Христо Върбенов|Христо]] и [[Никола Върбенов]]и, има четири пълни отделения, в които в 1884 година преподават Каратанасов, Атанас Попдимитров и [[Арсени Костенцев]], а от учебната 1885 – 1886 година се открива и І клас. Леринският митрополит [[Калиник Дебърски и Велешки|Калиник]] се опитва чрез пашата от [[Сервия|Селфидже]] да затвори училището, но с подкуп Костенцев успява да спечели местните власти. В учебната 1885 – 1886 година Костенцев, който влиза в конфликт с българската община,<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 615.</ref> е заместен от Христо Нечов от Битоля и в училището се открива ІІ клас.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 21 – 22.</ref>
В 1885 година с правителствено решение на българите са дадени църквите „Свети Мина“ и „Св. св. Константин и Елена“, а „Свети Николай“ остава за гъркоманите. В 1895 година владиката [[Йоаникий Маргаритиадис|Йоаникий Мъгленски]] безуспешно се опитва да овладее „Свети Мина“ с аргумента, че в нея е погребан последният емборски владика.<ref name="Димитров 4"/> В резултат са арестувани председателят на българската община поп Димитър, синът му Кръстьо Димитров, чорбаджията Никола Чирков, внук му Динката Чирков, учителят [[Иван Чеков]] и няколко жени, сред които сестрата на [[Димитър Македонски (Емборе)|Димитър Македонски]] Лена.<ref name="Димитров 5">{{Цитат периодика| last = Димитровъ | first =Благой | authorlink =Благой Димитров | coauthors = | year =1938 | month =декемврий | title =Емборски спомени от 1895 год. | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location =София | volume = X | issue = 10 (100) | pages =5 | doi = | id = | url =http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_10_issue_10.pdf | format = | accessdate = | lang = | lang-icon = }}</ref>
В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Емборе:
| |||