Разлика между версии на „Връзки с обществеността“

м
fixlink; козметични промени
({{lang-en}} => {{lang|en}})
м (fixlink; козметични промени)
Това е дейност, която създава взаимоизгодни взаимоотношения между дадена [[организация]] и нейните потребители, от които взаимоотношения зависи нейният успех или провал.
 
Съществуват множество различни и взаимно допълващи се схващания и определения за връзките с обществеността. Много популярна е дефиницията, предложена от Фондацията за ПР-изследвания и образование, формулирана след анализ на 472 определения:<ref>[http://pr.start.bg/article.php?aid=2263 pr.start.bg]</ref>
{{цитат|Пъблик рилейшънс е отличителна управленска функция, която помага за установяване и поддържане на двустепенна [[комуникация]], разбирателство, одобрение и сътрудничество между една организация и нейните потребители. Включва [[управление на проблемите]] и [[Управление на резултатите|на резултатите]]; помага на [[мениджмънт]]а да бъде непрекъснато информиран и отзивчив към [[обществено мнение|общественото мнение]]; определя и набляга на управленската отговорност за обслужване на [[обществен интерес|обществените интереси]]; помага на управлението да е винаги наясно със ситуацията и ефективно да използва промените, за да служи като една ранна предупредителна система. Необходимо е да се предвиждат тенденциите, да се използват изследвания и [[пиар етика|етични комуникационни техники]] като принципни инструменти.|}}
 
=== Пъблик афеърс ===
{{основна|Пъблик афеърс}}
Пъблик афеърс е частта от ПР, която се занимава с публичната политика и публиките като оказва въздействие върху сформирането и&#768;ѝ. Под пъблик афеърс често се разбира онази част от ПР, заета с публичната политика и гражданската позиция на една корпорация. Специалистите по пъблик афеърс в тези корпорации са свързващото звено с правителството, политическата активност, избирателна активност и местни благотворителни организации.
 
=== Лобизъм ===
 
== ПР в България ==
В България професията започва да се появява по-сериозно в средата на 1990-те години, когато [[Нов български университет]] и [[Софийски университет]] започват първите си образователни програми по „Връзки с обществеността“, например тези на департамент [[Масови комуникации (Нов български университет)|„Масови комуникации“ на НБУ]]. Появяват се и първите агенции, а професията се възприема повече като [[пресагентство]], отколкото като изграждане на взаимоотношения между организацията и публиките и&#768;ѝ. През 1996 година се създава и първата браншова организация на име [[Българско дружество за връзки с обществеността]]. По-късно през годините се създават и още няколко браншови организации като „Българска асоциация на ПР агенциите“, ИПРА – България и други.
 
Често професията на ПР специалиста се бърка с тази на рекламиста. Смята се, че и публикациите в пресата се смятат за сигурен начин да се отразят ефектите от една ПР кампания. В действителност обаче проучването е онова, което може да определи дали дадена кампания е имала успех или не.