Герб на България: Разлика между версии

|предишни версии = [[FileФайл:Coat of arms of Bulgaria (1971-1990).svg|100п]]<br>Герб на [[Народна република България]]<br>[[FileФайл:Coat of arms of Bulgaria (1927-1946).svg|100п]]<br>Герб на [[Царство България|Третото българско царство]]

Най-старият български герб датира от около [[1295]] г.<ref>Най-интересното в случая с открития от Иван Войников и Петър Яначков лъв, който животински символ универсално е приеман като български държавен символ е титулатурата „крал“ на притежателя му. За крал на България по това време може да претендират Урошите (всичките носят такъв или подобен титул) и унгарските крале. На кой от двамата крале (Стефан Милутин и Андраш III, като последния Арпад) е принадлежал въпросния български герб е спорно, понеже и двамата владетели са владеели български земи по това време. По-вероятна е хипотезата, този български герб да е принадлежал на унгарския крал, понеже Стефан Милутин е ориентирал своята политика на юг към Палеологова Византия, а и съпругата му по това време [[Анна Тертер]] (до 1299 г.) има като фамилен символ изобразен двуглав орел. {{cite book |last= Ковачев |first= Ганчо |authorlink= Георги Ковачев |title= Средновековна хералдика, стр. 54 – 55 |year= 2005 |publisher= Издателство „Фабер“, ISBN 954-775-487-4}}</ref> Откриването му е вследствие на работата на двама членове на [[БХВО]] – Иван Войников и Петър Яначков, които го издирват <ref>[http://perso.numericable.fr/~briantimms/rolls/lordmarshalsLM01.htm perso.numericable.fr]</ref> и осигуряват информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във [[Великобритания]] и [[САЩ]]<ref>[http://heraldika-bg.org/BG-gerbovnici.htm heraldika-bg.org]</ref>. През [[2004]] година друг член на БХВО д-р Стоян Антонов открива „''герба на императора на България''“ в Гелдренския гербовник <ref>[http://heraldika-bg.org/BG-gerbovnici.htm heraldika-bg.org]</ref>. До [[2003]] година се смята, че най-старият български герб датира от [[14 век]], поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.