Катаракта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-la,grc}} => {{lang|la,grc}} |
разни |
||
Ред 24:
* Виждане на ореол около източниците на светлина
* Двойно виждане
== Лечение ==
=== История ===
{{редактирам}}
Налице са археологически и литературни данни, че античния свят познава анатомичното положение на кристалната леща в предния сегмент на човешкото око. Първите препратки към катаракта и нейното третиране в Европа датират от 29 г. сл.н.е. в трактатът De Medicinae, дело на латинския енциклопедист Авъл Корнелий Целз. Първата документирана операция за катаракта е извършена през II век от елинът Клавдий Гален от Пергам. (фигура Съвременна реконструкция на инструментариум за катарактална инклинация, източни провинции на Римската империя, II век) На Индийския субконтинент лечителят Сушрута през III век практикува луксиране (инклинация, изкълчване, couching) на катаракталната леща (ślaiṣmika liṅganāśa) в стъкловидното тяло - манипулация, предизвикваща слепота в 70% от случаите. Интересно е, че в своя сборник Сушрута Самита пръв описва контраиндикации за тази манипулация ("ако болната част в областта на зеницата не е оформена като полумесец, капка пот или перла: не е фиксирана, неравна и тънка в центъра, набраздена или пъстра и не се открива болезнена или червеникава."), метод за антисептика (топло пречистено масло от млечен произход). Методът се разпространява и в Китай, свидетелства за което има и от времето на династията Тан (618–907 г.)
Методът продължава да се използва през Средновековието, а и до днес в някои части на Африка и в Йемен. В по-голямата си част, той е заменен от екстракапсуларна операция на катаракта и факоемулсификация.
Обективът може също така да се отстрани чрез засмукване през кух инструмент. Бяха открити бронзови устни смукателни инструменти, които изглежда са били използвани за този метод за извличане на катаракта през 2-ри век. Подобна процедура е описана от персийския лекар от 10-ти век Мохамед ибн Закария ал-Рази, който го приписва на Antyllus, гръцки лекар от 2-ри век. Изисква се процедурата
Процедурата "изисква голям разрез в окото, куха игла и помощник с изключителен капацитет на белите дробове". [23] Тази процедура на всмукване беше описана и от иракския офталмолог Аммар Ал-Маусили в своя Избор на очни болести, също написан през 10-ти век. [23] Той представи историята на случаите на употребата му, твърдейки, че е имал успех с редица пациенти. [23] Извличането на лещата има предимството да премахне възможността обективът да се премести обратно в зрителното поле. [24] По-късен вариант на иглата на катаракта в Египет от 14-ти век, докладван от окулиста Al-Shadhili, използва винт, за да произведе всмукване. Не е ясно обаче колко често този метод е бил използван, тъй като други автори, включително Абу ал-Касим ал-Захрави и Ал-Шадхили, показали липса на опит с тази процедура или твърдяли, че е неефективна. [23] ]
Осемнадесети век и по-късно
През 1748 г. Жак Давиел е първият модерен европейски лекар, който успешно извлича катаракти от окото. В Америка ранна форма на хирургична намеса, известна като куртинг на катаракта, може да е била извършена през 1611 г. [25], а екстрахирането на катаракта най-вероятно е извършено до 1776 г. [26] Екстракция на катаракта чрез аспирация на материал за лещи през тръба, към която се прилага засмукване, е извършена от Филаделфийския хирург Филип Синг Физик през 1815 г. [27]
През 40-те години Харолд Ридли въвежда c
== Източници ==
<references />
| |||