За публично назидание, както и за публичността на новия османски ред, последван от [[реформи]], останалите живи главатари на еничарския бунт или просто такива, били обесени публично и импровизирано. Последните 200 еничари били удушени по законите на войната, а телата им хвърлени в [[масов гроб]].
== Последствия ==
{{факт|По този начин се свършила османската бойна слава, която направила от [[османски бейлик|османския бейлик]] империя на три континента, и която слава се набирала само и единствено от бивши християни, подсигурявани и чрез т.нар. [[кръвен данък]].|2018|12|14}}
{{факт|На 15 юли 1826 г. султан Махмуд II обявил чрез нарочен [[ферман]] края на съществуването на еничарския корпус, след което били сринати казармите на еничарите и разтурен ордена на [[бекташи]]те, а на мястото на еничарските казарми бил издигнат новия султански дворец [[Долмабахче]]. В резултат от ликвидацията избухнало [[велико босненско въстание|Великото босненско въстание]].|2018|12|14}}
{{факт|След първата реформа на Махмуд II, било забранено носенето на еничарски дрехи, [[чалма]] и [[кафтан]], и въведено задължително за държавните служители и армията носенето на фесове. На практика започнатите с ликвидирането на еничарския корпус [[реформи на Махмуд II]], завършили с политически и стопански банкрут и създаването от [[Мустафа Кемал Ататюрк]] на нова държава, наречена [[Турция]].|2018|12|14}}
