Мери Уолстънкрафт: Разлика между версии

Уолстънкрафт тръгва за [[Париж]] през декември 1792 г. и пристига месец преди крал [[Луи XVI]] да бъде гилотиниран. Страната е в суматоха. Тя търси други британски посетители като Хелън Мария Уилямс и се присъединява към кръга на британците в града. Току-що написала ''„Правата на жената“'' Уолстънкрафт е решена да подложи идеите си на изпитание и в стимулиращата интелектуална атмосфера на [[Френска революция|Френската революция]] тя опитва най-експерименталното си романтично привързване до момента: среща се и се влюбва в американския авантюрист Гилбърт Имлей. Имлей обаче не се интересува от брак, а Уолстънкрафт изглежда се е влюбила в идеализиран мъжки портрет. Уолстънкрафт е отхвърлила сексуалния компонент на връзките в ''„Правата на жената“'', но Имлей събужда страстите ѝ и интереса ѝ към [[секс]]а.<ref>Todd, 232 – 36; Tomalin, 185 – 86; Wardle, 185 – 88; Sunstein, 235 – 45</ref> Тя скоро забременява и на 14 май 1794 г. ражда първото си дете, Фани. Уолстънкрафт е преизпълнена от радост; тя пише на приятел: „Малкото ми момиченце започва да суче толкова МЪЖЕСТВЕНО, че баща ѝ безочливо залага на нея да напише втората част на ''Правата на жената''“. Уолстънкрафт продължава ненаситно да пише, въпреки не само бременността и майчинството, но и растящите безредици на Френската революция. Докато се намира в [[Льо Хавр]] в Северна Франция тя пише история на ранната революция „''Исторически и морален поглед към Френската революция''“, публикувана в Лондон през 1794 г., в която критикува много от събитията, но продължава да подкрепя основните ѝ принципи.<ref name="autogenerated1992">''The Wordsworth Companion to Literature in English'', Cambridge University Press, 1992</ref>

Повечето ранни творби на Уолстънкрафт са на темата [[образование]]; тя събира [[Антология (литература)|антология]] от литературни извадки „за подобрението на млади жени“, озаглавена ''„Жената читател“'' и превежда две книги за деца, ''„Младият Грандисън“'' на Мария Геертруида ван де Веркен де Камбон и ''„Елементи на морала“'' от Кристиан Залцман. В собствената ѝ поведенческа книга ''„Мисли за възпитанието на дъщери“'' (1787) и в книгата ѝ за деца ''„Оригинални истории от реалния живот“'' (1788) Уолстънкрафт се застъпва за образоването на децата в новопоявяващия се дух и морални ценности на средната класа: самодисциплина, честност, пестеливост и социално задоволство. И двете книги наблягат на важността на ученето на децата да разсъждават, разкривайки сходството във вижданията на Уолстънкрафт с образователния философ от [[17 век]] [[Джон Лок]]. Важността, която тя отдава на религиозната вяра и вродените чувства обаче я отличават от Лок и я свързват с беседването за чувствителността, популярно към края на 18 век. И двете творби се застъпват за образованието на жените, противоречива тема по онова време. Уолстънкрафт твърди, че образованите жени ще бъдат добри съпруги и майки и ще допринесат положително за нацията.<ref>Richardson, 25 – 27; Jones, „Literature of advice“, 124; Myers, „Impeccable Governesses“, 37 – 39</ref>

''„Защита на правата на жената“'' е едно от първите произведения на [[Феминистка философия|феминистката философия]]. Авторката го посвещава на [[Талейран]], с напразната надежда да повлияе на законодателството в революционна Франция.<ref>''The Wordsworth Companion to Literature in English'', Cambridge University Press, 1992<name="autogenerated1992"/ref> В него Уолстънкрафт убеждава, че жените трябва да имат образование съизмеримо с тяхната позиция в обществото и продължава с редефиниране на тази позиция, твърдейки, че жените са от съществена важност за нацията, защото те образоват децата и защото могат да бъдат „спътници“ на техните съпрузи, а не просто съпруги.<ref>Wollstonecraft, Vindications, 192</ref> Вместо да се гледа на жените като на украшения на обществото или имущество, с което да се търгува за женене, Уолстънкрафт защитава виждането, че те са човешки същества, заслужаващи същите фундаментални права като мъжете.