Византийци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.111.78.216 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
|||
Ред 9:
Названието ''ромеи'' (от гръцки език – Рωμαίοι – и в буквален превод на български език означаващо ''римляни'') идва от името на град [[Рим]] - на латински език: ''Roma''; а на гръцки език: ''Ρώμη''. [[Термин]]ът "Византийска империя" е рожба на по-късната [[историография]] от [[XVI]]-[[XVII век]], получил по-голямо разпространение чак през XVIII-XIX век. Целта е била да се направи разграничение между античната и средновековната Римска империя. През Средновековието арменските, славянските и най-вече западните хронисти почти винаги наричат римската държава "Гръцка империя" (предвид ролята на гръцкият език в нея), докато близкоизточните хронисти я назовавали "ар-[[Рум]]" (т.е. Рим). [[Екзоним]]ът "[[гърци]]" (т.е. етнонимът "[[елини]]"), който за християните в Империята бил [[синоним]] на "езичници" и не визирал даден [[етнос]], често пъти е бил възприеман от страна на самите ромеи като много голямо оскърбление, които не намират в себе си нищо ''езическо и гръцко'', макар и да говорят на гръцки език.
Голяма част от поданиците на източната част от античната Римска империя били гръкоговорящи, които след едикта на [[Каракала]] от 212 г. (в случай, че са свободни граждани) били задължени да се считат за ромеи (римляни). Когато християнството възтържествува окончателно към края на IV в. (381 – 392 г.), а също така и след условната подялба на Римската империя през 395 г., под ''ромеи'' се подразбират всички поданици на Източната Римска империя, които изповядват християнството; считат се за лоялни данъкоплатци, признавайки императора в Константинопол за свой господар; и на които гръцкият език е матерен или пък се налага да го използват в ежедневието – факт, който се наблюдава при почти всички народи от римският Изток. Съответно наричайки неофициално държавата си от VI-VII в. нататък – Βασιλεία τῶν Ρωμαίων, т.е. Царство на римляните – времена в които латинският език на Изток вече е обречен на забвение, а останките
Макар и поданици на императора, например [[евреи]]те и [[самаряни]]те не са влизали в социалната и правна структура на обществото, самоназоваващо се "ромеи" ("романи"), понеже тези източни етнорелигиозни групи не са християни. Макар изповядването на юдаизма да не е забранено, те не могат да се ползват с всички права в една християнска държава, каквато е вече Римската империя.
| |||