Хайдутин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 16:
Значителна промяна в мисленето на хайдутите внася Георги Сава Раковски, чрез поемата Горски Пътник (1857), а впоследствие – и чрез Привременният закон за Горските чети (1867)<ref>[[Привременен закон за народните горски чети от 1867-о лято]]</ref>. В тях той създава идеята за хайдутина като народен закрилник, както и че хайдутите трябва да се обединят и с големи чети да нахлуят в България, и да надвият Османската империя. Самият Раковски се заема да организира една такава чета – Първата Българска легия. За времето си макар да е доброволчески отряд, тя се доближава до представите за армия – 600 човека (четите на хайдутите рядко са били повече от 40 – 60 човека) добре екипирана с бунтовническа идеология.
 
ВпоследствиеВ последствие четите на воеводите от 60-те години на 19 век, като Панайот Хитов, „хвърковатия“ Филип Тотю, Сидер воевода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа използват именно модела на Раковски – създаване на героичен ореол на воеводата и кратка борба с османците, четата бива разбивана и веднага след това удря към Сърбия или Румъния за спасение. Този модел се повтаря при всички бъдещи чети. За сравнение – старите чети от 17 – 18 в. са повече „айдуци“, отколкото „хайдути“. Те се появяват след разпадане на четите (бандите) на кърджалиите и далиите, каквито са примерите с Индже воевода и Осман пазвантоглу. През 17 – 18 век, кърджалиите са много далеч от национална идея, в четите участват смесено османци, татари, башибозук, черкези и българи. След създаване на пан-османската идея и изтеглянето на османските части от кърджалиите, хайдтите се обособяват с малки чети, но истински смисъл на национално движение придобиват едва през 60-те години на 19 век след излизането на „Привременният закон за Горските чети на Г.С.Раковски“, който е ярък представител на т.нар. „четническа тактика“.
 
Интересна характеристика прави на българското хайдутство Захари Стоянов в „записки по българските въстания“